Релаксиращ масаж във Варна – когато тялото ти казва НЕ

Соматизация: болката, която не идва от тялото

Повечето хора тръгват по лекари с едно очакване – „Открийте ми какво ми е и ме излекувайте.“ Болки в стомаха. Стягане в гърдите. Главоболие, което не минава. Световъртеж, отпадналост, замайване. Те правят всички изследвания, минават през гастроентеролог, невролог, кардиолог… и получават едно от най-обезоръжаващите изречения:

„Няма нищо. Всичко ви е наред.“

Но в теб нещо крещи: „Не съм наред! Чувствам, че умирам! Все едно нещо ме разяжда отвътре!“

И точно тук започва истината, за която никой не ти говори.
Защото тялото наистина страда. Но не от вирус. Не от бактерия. Не от анатомичен проблем.
А от нещо много по-дълбоко: емоция, която не си преживял. Болка, която не си изкрещял. Спомен, който си погребал.

Какво е соматизация?

Соматизацията е когато емоционалната болка преминава в тялото.
Когато психиката ти не издържа и прехвърля товара в тялото – защото там имаш достъп. Там ще потърсиш помощ.
Тя е език. Кодирано послание, което тялото изпраща, за да те накара най-накрая да спреш. Да се върнеш назад. Да чуеш какво си затворил в себе си.

Примери, които виждам всеки ден

Млада жена, с хронична болка в гърлото, години наред. Никой не намира нищо. А всъщност – от малка ѝ е казвано: „Мълчи! Не се обаждай! Ти не си важна.“ И гласът ѝ – не само физически, а вътрешният ѝ глас – е останал заключен.

Мъж, с болки в гърдите, направил 3 кардиограми, 2 ехографии и пълни кръвни изследвания. Всичко е наред. Само дето баща му е починал преди година, и той никога не плака. Защото „мъжете не плачат“.

Жена с „необясним гастрит“. Стомахът ѝ буквално се свива при мисълта за бившия ѝ мъж, който я е излъгал, унижил и напуснал. Това не е гастрит. Това е гняв и срам, заседнали в слънчевия ѝ сплит.

Тялото е по-честно от ума

Тялото не знае как да лъже. Когато натрупаш емоции, които не можеш или не искаш да почувстваш, то започва да ги носи вместо теб.
Да те боли, за да обърнеш внимание.
Да те спре, за да спреш да бягаш.
Да те принуди да видиш това, което се опитваш да забравиш.

Соматизацията не е болест. Тя е вратата към изцелението.

Истинският лечител не е този, който ще те излекува отвън, а този, който ще ти покаже как да се върнеш навътре – в спомена, в травмата, в сълзата, която никога не си допуснал.
Тогава болката започва да се разтваря.
Не с лекарства. А с приемане. Със съзнание. Със сълзи.
И с огромната смелост… да се изправиш срещу себе си.

ИЗХОДЪТ

Ако не чуваш вътрешния си свят, ще го чуеш в болката.
Но ако започнеш да го слушаш, болката ще започне да си тръгва.
Всяко усещане в тялото ти носи послание. Не го мрази. Не го гони. Чуй го.
Може би никой никога не те е научил как да чуеш себе си.
Затова ти го казвам сега:

Ти не си болен. Просто си забравил да бъдеш честен с болката си.

С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея

#соматизация #болкабездиагноза #тялотоговори #емоционалнаболка #психосоматика #необяснимаболка #травмавтялото #душаитяло #вътрешнолечение #емоциивтялото #менталноздраве #личностноразвитие #психология #духовенпът #осъзнаване #българскитикток #Майтреяговори

От ограничаващите вярвания до осъзнатия избор

Почти всеки човек носи в себе си ограничаващи вярвания. Те са като невидими решетки – не ги виждаш, но те държат в клетка. Изградени са в детството, наложени са от родители, общество, религия, травма… и в един момент ги приемаме като „нормалното“, като „истината за живота“.

Вярвания от типа:
„Не съм достатъчно добър.“
„Любовта боли.“
„Трябва да се боря, за да заслужа.“
„Мъжете не плачат.“
„Жената трябва да търпи.“
„Секса е мръсен.“
„Аз съм виновен.“
…и много други.

Всичко това се превръща в леща, през която гледаме света. Реалността се пречупва през тях. И докато не ги видим, няма как да направим нов избор.

Но как се виждат?

Първата крачка е наблюдение. Не към света, а към себе си. Към реакциите си. Към болката. Към повторяемите сценарии.
Всеки път, когато си казваш: „Защо пак ми се случва това?“ – това е покана да видиш кое вярване вътре в теб го създава.
Истината е проста: реалността отвън се подчинява на матрицата отвътре.

Трансформацията започва, когато имаш смелостта да поставиш под въпрос всичко, в което вярваш. И не просто да го замениш с нова „положителна мисъл“, а да почувстваш в тялото си какво значи да си свободен от тази стара, разлагаща програма.

Това е точката, в която идва осъзнатият избор. Не автоматична реакция, не повторение на старо програмиране, а вътрешен акт на сила:
– Да видиш себе си.
– Да признаеш какво си вярвал.
– Да избереш отново.

Не защото някой ти го е казал. А защото душата ти вече е готова да живее извън клетката.

Това е моментът, в който започваш да създаваш. Да лекуваш. Да вибрираш с друга честота.
И всяка следваща крачка, всяка среща, всяко преживяване се превръща в огледало, в което потвърждаваш избора си.

Ако усещаш, че си на този праг – знай, че си готов.
Ако се страхуваш – знай, че страхът идва точно когато си на ръба на свободата.
Ако търсиш помощ – потърси я. Това също е избор.

Аз съм тук за това. Да те подкрепя в преминаването – от сянката на старите вярвания към светлината на собствената ти истина.

С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея

#осъзнаване #ограничаващивярвания #личностноразвитие #себепознание #тантра #Майтрея

Осъзнатост…
Пътят към себе си

Мнозина от вас ми благодарят, разпознавайки се в някоя от моите статии и виждайки механизма, по който работят травмите. Но това е едва първата крачка по пътя към нашата истина.

Осъзнаването на проблема не е неговото решение. То е като да запалиш лампата в тъмна стая – виждаш какво има вътре, но не си го променил. Истинската трансформация идва тогава, когато имаш смелостта не просто да видиш болката си, а да преминеш през нея. Да я изживееш, да я разбереш, да ѝ позволиш да ти каже защо е тук и какво ти показва. Само така можеш да я освободиш.

Мнозина се спират до осъзнаването – удобно е. Лесно е да кажеш „ето, разбрах откъде идва“. Но не е лесно да потънеш дълбоко и да оставиш себе си да премине през емоциите, които си държал заключени с години. Там, в болката, се крие свободата. Там се намираш. Не в обясненията, не в разказите, а в избора да преживееш всичко, което си избегнал.

Пътят към себе си не е разходка в парка. Той е спускане в собствения ти ад – не за да останеш там, а за да го преобразиш. И когато го направиш, вече никой и нищо отвън няма власт над теб. Защото ти ще си се върнал при себе си. А ако ти е трудно, да тръгнеш по този път сам, аз съм тук, за да ти подам ръка и осветя пътя ти, със своята любов и разбиране.

А това е осъзнатостта – не момент на разбиране, а състояние на присъствие, в което избираш себе си всеки ден. Избираш да се погледнеш истински. Без маски. Без защити. С любов и отговорност.

С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея

#осъзнатост
#пътяткъмсебеси
#травма
#емоционалноизцеление
#личенпът
#трансформация
#духовнопробуждане
#самопознание
#освобождение
#маитрея
#александърданаилов

Какво страшно има в Тантра, какво виждаме ние, реално от какво ни е страх и за какво трябва да бъдем готови?

Какво страшно има в Тантра?

Тантра не е страшна. Но Тантра разкрива страшното.

Тя не идва, за да те утеши, нито да погали егото ти. Не ти дава удобна нова идентичност, не те учи как да бъдеш по-успешен или желан. Тя идва, за да разруши илюзиите ти. И ако си изградил живота си върху тях – това ще те уплаши.

От какво се плашим в Тантра?

1. От това, което ще видим в себе си.
Тантра не ти показва другите – тя вади наяве теб самия. Кой си отвъд ролите, зад маската, под защитите. Колко гняв, страх, срам, вина, самота има в теб – дълбоко, под усмивките. И когато го видиш – вече не можеш да се скриеш от себе си.

2. От изгубване на контрол.
В Тантра няма контрол – има отпускане, предаване, разтваряне. А умът се ужасява от това. Защото той управлява чрез контрол, защити, предвиждане. Тантра те сваля в тялото, в усещането, в мига. Там контрол няма. И точно затова е страшно.

3. От това, че ще трябва да се откажем от старото.
Старите модели на свързване, секс, любов, връзка – рухват. Това, което си мислил, че е интимност, се оказва роля. Това, което си наричал любов, се оказва сделка. Това, което си считал за желание – е било нужда да бъдеш видян и приет. Това е болезнено. Разголва. Изгаря.

4. От истинската близост.
Много хора не се страхуват от секса, а от интимността. От това някой наистина да ги види, голи не в тялото, а в душата. Тантра води точно там. И много души бягат в ужаса си от това да бъдат наистина докоснати.

5. От отговорността.
В Тантра няма „той ми направи“, „тя не ме разбира“, „аз съм жертва“. Всичко, което преживяваш, си си избрал. И това е освобождаващо, но и плашещо. Защото повече не можеш да обвиняваш другите.

От какво да не се страхуваме?

От себе си. От тялото си. От желанието си. От сълзите си. От срама, страха, копнежа. Тантра не ги съди. Тя ги приема. Не за да останат, а за да се освободят.

Тантра не те разрушава – тя само сваля всичко, което не си ти.

За какво трябва да си готов?

Да те разтърси.

Да се разплачеш, да трепериш, да се смееш – всичко едновременно.

Да се срещнеш с малкото дете в себе си, което само иска някой да го държи без да го поправя.

Да преживееш любов без обект, енергия без цел, докосване без нужда.

Да не знаеш кой си – и точно там да започнеш да бъдеш.

Тантра не е за всеки момент. Но когато си готов да пуснеш хватката… тя ще те заведе по-дълбоко, отколкото си си позволявал. И там – под страха – те чакаш ти.

Гол. Истинен. Цял.

С цялата си болка. И с цялата си светлина.

С любов и приемане,
Александър Данаилов
Майтрея

#ТантраНеЕСтрашна
#ИстинатаВТантра
#СъбудиСеСТантра
#СянкатаИСветлината
#ОсвобождениеЧрезТантра
#СтрахътОтИнтимността
#ТялотоКатоХрам
#СъбудиСетивата
#ПътятКъмСебеСи
#ДълбокотоДокосване
#майтрея #тантра #масаж

Какво се случва с емоционалността, женската енергия, подсъзнанието, душата, психиката и тялото на една жена, която е интимна с мъжа до нея по задължение, а не защото го желае

Когато една жена се отдава интимно не от желание, а по задължение – защото „трябва“, защото „така се прави“, защото мъжът ѝ го очаква, или защото се страхува да не бъде отхвърлена – в нея започва бавно, но сигурно разрушение. Това не е просто неудобство. Това е насилие срещу себе си, което тялото, душата и психиката ѝ усещат дълбоко.

1. Емоционалността: разпад на чувствения свят

Женската емоционалност е деликатна, фина и изключително чувствителна към автентичността на връзката. Когато една жена прави любов без желание, сърцето ѝ започва да се затваря. С времето тя губи способността си да чувства удоволствие, нежност, близост. Любовта става идея, а не преживяване. Започва да се чувства използвана, макар и формално да е съгласна с акта.

2. Женската енергия: блокиране и изкривяване

Женската енергия е творческа, дива, свързана с интуицията, природата и сакралната сила на живота. Но когато тя бъде потискана чрез нежелан секс, тази енергия се затваря в най-ниските си нива – започва да се превръща в гняв, тъга, отвращение или апатия. Жената губи блясъка в очите си, красотата в походката, увереността в тялото. Тя започва да се отдалечава от себе си.

3. Подсъзнанието: изграждане на скрити конфликти

На ниво подсъзнание жената записва послания като:

„Моята воля няма значение.“

„Сексът е задължение.“

„Мъжете ме искат, но не ме обичат.“

„Аз не съм важна.“

Тези скрити убеждения започват да влияят на избора ѝ на партньори, на усещането ѝ за собствена стойност и на начина, по който преживява себе си като жена. Може да започне да се самоотхвърля, без дори да го осъзнава.

4. Душата: дистанция от себе си

Душата на жената иска истина, обич и сливане. Когато жената предава себе си в леглото, тя предава душата си. Започва да се чувства празна, отдалечена, сякаш живее живот, който не ѝ принадлежи. Интимността, вместо да я свързва с другия, я изтласква от себе си. Започва дълбока вътрешна самота.

5. Психиката: разстройство на вътрешната стабилност

С течение на времето тази вътрешна раздвоеност поражда симптоми – тревожност, депресия, раздразнителност, липса на концентрация. Жената не знае защо ѝ е зле, но усеща, че нещо вътре се къса. В най-тежките случаи може да се проявят паник атаки, сексуални блокажи или дори отвращение към мъжа, с когото е.

6. Тялото: затваряне, болка и загуба на удоволствие

Тялото на жената е последното, което може да бъде излъгано. То започва да се затваря – вагинална сухота, болка при проникване, загуба на либидо, хормонален дисбаланс, чести инфекции, дори заболявания на репродуктивната система. Телесната мъдрост сигнализира: „Това не е пътят.“

И какво е изходът?

Изходът е осъзнаването. Осъзнаването, че жената има право да каже „не“, когато душата ѝ не казва „да“. Че интимността не е валута, с която се купува любов или сигурност, а дар, който се дава само когато е искрен.

Ако си тази жена – знай, че това не е краят. Това е началото. Можеш да се върнеш при себе си. Да се свържеш с тялото си. Да излекуваш раните.

И ако усетиш, че си готова да поемеш по този път, студио Майтрея е мястото, където ще бъдеш приета с нежност, истина и разбиране. Там те чакам аз – за да ти помогна да си върнеш силата, женствеността и правото да бъдеш обичана така, както заслужаваш.

С любов и подкрепа,
Александър Данаилов
Майтрея

#КогатоПравишЛюбовБезДаЖелаеш
#ЖенскатаЕнергияСеЗатваря
#СексПоЗадължениеЕНасилие
#ТялотоНеЛъже
#ЕнергийниБлокажи
#ИнтимностБезСърце
#ЗагубаНаСебеСи
#ПътятКъмВъзстановяване
#ОбичайСеИстински
#МасажЗаДушата
#МайтреяТерапия
#АлександърДанаилов
#ПробужданеНаЖената

Край на болката: как да спрем да влизаме в токсични връзки

За да спрем да влизаме в токсични връзки, трябва първо да се срещнем с онази част от себе си, която ги допуска. Това не е логически избор. Това е вътрешна програма. Един несъзнателен глад – за любов, одобрение, внимание… или просто за някого, който да ни „спаси“. Истината е, че докато тази част в нас е гладна, ще се хване за всичко, което ѝ обещае сянка на обич – дори и ако след това идва болка.

Промяната започва отвътре.

1. Разпознаване на корена:

Питай себе си – защо допускам хора, които ме нараняват? Къде съм научил, че така изглежда „любов“? Много често отговорът е в детството – в начина, по който сме били обичани, виждани или отхвърляни. Ако любовта ти е била давана с условия, обвинения или липса, подсъзнателно ще се стремиш към същото, защото това е познато. Това е „твоята реалност“.

2. Изцеление на вътрешния глад:

Не влизаме в токсични връзки, защото сме слаби. А защото вътре в нас има незряла част, която все още търси майка, баща, сигурност. Докато не я прегърнем, ще я прехвърляме върху партньора – с надежда той да ни даде това, което не сме получили. И точно тук връзките стават болни – когато търсим изцеление от друг човек, вместо да го дадем на себе си.

3. Ставане на цялостен:

Когато започнем да се лекуваме, да се виждаме, да се приемаме, когато започнем да се научим как да стоим сами и да се чувстваме пълни – тогава енергийният ни резонанс се променя. Не привличаме повече насилници, спасители или жертви. Не сме магнит за драма. А за истина. За свързаност, основана не на нужда, а на зряло съзнание.

4. Съзнателен избор:

Следващата стъпка е активното изграждане на граници. Да кажеш „не“ не е отхвърляне – а самоуважение. Да се оттеглиш навреме не е слабост – а дълбоко осъзнаване, че цениш себе си. Когато имаш стойност вътре в себе си, не правиш компромиси със себе си навън.

5. Разпознаване на червените флагове още в началото:

Токсичната връзка винаги започва красиво, но бързо се усеща нещо – лека тревожност, сливане, емоционален контрол, манипулация под формата на любов. Научи се да вярваш на усещанията си. Те знаят преди ума.

6. Терапия и вътрешна работа:

Много от старите програми не се развалят само с осъзнаване. Нужна е дълбока работа – с ТЕС, регресии, вътрешно дете, матрицата на вярванията. Ако не знаеш как – точно тук започва моята работа в студио Майтрея. Аз съм до теб не просто като терапевт, а като човек, който е минал през това и може да те преведе обратно към теб самия.

Да спрем да влизаме в токсични връзки, значи да започнем да обичаме себе си – не на думи, а в дела. Да се изправим срещу глада, който ни вкарва в болка. И да осъзнаем, че не някой друг ще ни излекува. А ние.

Когато си готов, ела. Ще тръгнем заедно.

С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея

#токсичнивръзки
#емоционалнолечение
#времезаосвобождение
#спридасеболиш
#възстановяване
#обичайсебе
#граници
#новиятиизбор
#пътятнакъмсебе
#студиоМайтрея
#АлександърДанаилов

Когато живееш всеки дъх във вина…
Моята изповед и моя път към свободата!

Какво представляват статиите, които пиша и споделям с вас…
Моят път, през болката, вината, страха и надеждата, че имам правото и смисъла, да бъда тук и че съм правилен.

Това е моят път, през моето царство на сенките. Там са чудовището под леглото, това в гардероба и онова, което ни дебне навън в тъмното.

През последната седмица стигнах до центъра, на моето появяване тук, в този живот и до центъра на тази болка, тази вина, които така ловко поставят нашата стойност под въпрос.

Стигнах до съзнанието, че съм заченат не с любов, не с желанието на моята майка да ме има, а с болка и страдание. Че моята искра се е зародила, чрез изнасилване!
Половин час след това осъзнаване бях с 40⁰ температура и тежка кашлица. Разболях се.
На третия ден с 40⁰, аз реших да отида там, в детството си и да се изправя, срещу „греховете“ от откриването на своята сексуалност и „глупостите“, които бях правил. Там имаше много вина.

Днес дойде финалното осъзнаване и приемане, че в първите години от своя живот, сърцето на моята майка е било затворено за мен. Защото е било затворено и за самата нея.
Това беше ужасен шок за мен, защото именно моята майка ми показа, какво е безусловната любов.
Тази невероятна жена, която помагаше на всеки човек по пътя си, без да поиска или очаква нещо в замяна, си отиде преди пет години. И през целия ми живот, аз съм се скарал с нея не повече от три пъти. Тя беше невероятен приятел и човек.
За това, в моето съзнание и сърце, нямаше място за тези истини.

Днес осъзнах кога моята майка е станала този човек, когото познавам. Когато бях на пет, тя се разболя от рак – четвърта бе група. И там, в този момент, застанала на прага на живота, тя е избрала себе си, мен и любовта – светлината в себе си, както направих и аз преди четири години.
Тогава тя, без операция, без лъче или химиотерапия се справи с рака!

Но в онези първи пет години на моя живот, случилото се бавно я е убивало. А в мен се е настанила една огромна вина, че съм грешка, че няма място за мен тук. Че всичко което правя е грешно.
Но всичко това неосъзнато, в основата на моята реалност.

Сега пред мен е последната крачка към себе си, да приема тези истини, че не съм дошъл желан и че в началото не е имало и любов за мен. Да приема и аз, да си дам този смисъл и любов, там, за себе си! След малко, ще затворя очи и ще погледна дълбоко в себе си, в сърцето си. И там ще отида да говоря с моята майка и да и кажа, че я обичам и че не е сама там, в началото и нейната болка. И ще оставя болката да си отиде.

А защо пиша тази статия ли? Заради себе си и нея. И зареди всички вас, които търсите път през болката. Защото когато бях лапнал дулото на заредения пистолет, аз също открих своята светлина и избрах любовта и пътя по който вървя сега!

С цялото ми сърце, от мен, изнасиления, сина на изнасилвача на моята майка и син на най-невероятната жена на света!

Александър Данаилов
Майтрея

#ПътятКъмСебеСи #ОсвобождаванеНаБолката #БезусловнаЛюбов #ТравмаИЛечение #АлександърДанаилов #Майтрея

От разголване към полигамия

Разголването на интимната зона – независимо дали чрез облекло, жестове, снимки или поведение – е несъзнателен зов за признание. Това не е просто акт на сексуалност. Това е вик: „Виж ме. Потвърди ме. Кажи ми, че съществувам и че съм значим.“ Зад всяко разголване стои нуждата от валидиране – от това някой отвън да ни каже, че имаме стойност, че сме желани, че сме обичани.

Разголването като заместител на любовта

Когато си бил отхвърлен в ранните си години – когато са те накарали да се срамуваш от тялото си, когато са те накарали да вярваш, че любов се заслужава само ако си „достатъчно красив“, „секси“, „пожелаван“ – тогава започваш да търсиш това навън. Започваш да се разголваш – не само физически, но и енергийно – с надеждата, че така ще получиш поне късче любов.

Но това не е истинско свързване. Това е сделка.
И сделката звучи така: „Ако ти покажа това, което мисля, че искаш, ще ми дадеш ли онова, което аз искам?“

Онова, което наистина искаме, обаче – е да бъдем приети. Да бъдем обичани отвъд външното. Да бъдем разпознати.

Валидирането през чуждите очи

Проблемът с външната валидирация е, че тя никога не стига. Тя е дупка без дъно. Дори хиляди хора да кажат „Колко си секси“, „Колко си красива“, „Колко те желая“, вътре в теб пак остава празно. Защото дълбоко в себе си не вярваш, че това си ти. Не вярваш, че си обичан – вярваш, че си употребен.

И затова се разголваш пак. И пак. И пак.

Когато в основата на сексуалността стои травма, срам и отхвърляне, тя се изкривява. Започваш да търсиш себе си във всеки партньор. Да вярваш, че следващият ще запълни празнината. Че ако още един човек те пожелае – значи си важен. Но никой не може да запълни нещо, което ти сам си зачеркнал.

Така се ражда емоционалната и сексуална полигамия – безкрайно търсене на себе си в чуждите очи, в чуждите ръце, в чуждите тела.
Но никой няма да ти даде онази обич, която не си получил като дете.
Никой не може да те върне към себе си, ако ти сам не си готов да се завърнеш.

Истината зад показността

Повечето хора, които често показват тялото си, разкриват всъщност болката си. Сексуалността става параван. Средство да се почувстват значими. Но в дълбочината стои онзи ранен вик: „Обичай ме, въпреки тялото ми. Обичай ме истински.“

Пътят към същността минава през срама

Това, което лекува, не е още един сексуален партньор. Не е още един лайк. Не е още една нощ на съблазняване.
Пътят започва, когато се осмелим да слезем в онази вътрешна тъмнина, където живее детето, което е било засрамено. И да го прегърнем. Да му кажем:
„Не ти си лош. С теб всичко е наред. Те не знаеха как да те обичат. Но аз мога.“

Тялото като храм, не като витрина

В работата ми с тантра масаж често виждам тази болка. Хора, които идват с нужда от докосване, но всъщност копнеят за нещо много по-дълбоко – да бъдат приети. Да могат отново да почувстват тялото си като храм, не като витрина. Когато това се случи – тогава започва истинското завръщане. Не към другия, а към себе си.

Разголването не е грях.
Но когато го правим, за да си докажем, че струваме нещо – губим себе си още повече.
А когато използваме тялото си като средство за любов – винаги ще сме гладни.
Защото любовта не се заслужава. Тя се помни. И се връща – отвътре.

С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея

#разголване
#валидиране
#травмаисексуалност
#емоционаленглад
#психологиянаблизостта
#полигамияиболка
#търсененасебеси
#тялотокатохрам
#приеманенасебеси
#тантра
#тантрамасаж
#изцеление
#свързаност
#срамисексуалност
#душаитело

Конфликтът с приемането на Едиповия/Електра комплекс – и пътят към нашата цялостност

Една от най-дълбоките и най-неудобните истини в човешката психика е свързана с т.нар. Едипов и Електра комплекс – онези първи несъзнателни любовни и сексуални импулси, които детето изпитва към родителя от противоположния пол. Това не е болест, не е извратеност, не е морално отклонение. Това е архетипен, неизбежен етап от развитието на всяко дете – фаза на себеоформяне, на пробуждане на аза и на най-ранното срещане със сянката.

Но точно там – в тази фаза – възниква конфликт. Почти никой родител не е в състояние да я поеме с разбиране, да я посрещне със съзнание и мекота. И вместо да се превърне в мост към осъзнаване, тя се превръща в травма. Желанието се превръща в срам. Импулсът – в чувство за вина. Енергията – в блокаж.

Какво всъщност се случва?

Когато детето започне да се привързва емоционално и дори еротично към родителя от противоположния пол, то всъщност не иска секс в нашето възрастово разбиране. То иска интимност, изключителност, обожание, одобрение. Иска да бъде видяно и прието в цялото си същество. Това е опит за идентификация, за оформяне на своята сексуална същност. Но, когато този порив бъде посрещнат със срам, наказание, отхвърляне или мълчание, детето се научава, че да иска е опасно. Че самата му същност е грешна. И тогава, в самата основа на нашето психосексуално развитие, се заражда разрив.

Отричането на този вътрешен конфликт не го прави по-малко реален. Напротив – превръща го в скрита програма, която управлява живота ни от сянка.

В зряла възраст това се проявява като:

саботаж в интимните връзки – страх да обичаме истински, или привличане към недостъпни партньори;

сексуални блокажи – трудност да изразим или дори да почувстваме своята еротична същност без вина или срам;

постоянна нужда от одобрение от авторитети или идеализиране на партньора;

омраза към родителите, която всъщност е замаскирана болка от непризнатата нужда да бъдем обичани точно както сме били.

Неприемането на Едиповия или Електра комплекс в нас е отказ да приемем самите себе си. Отказ да приемем онази част от душата си, която в началото е искала любов по свой начин – чисто, първично, но неподходящо за културата ни. Този отказ води до вътрешно разцепване – между детето в нас и възрастния, между желанието и вината, между тялото и съзнанието.

И тогава сексуалността ни не е свобода, а арена на вътрешна война.

Изходът? Само през приемане.

Не морално, не рационално. А дълбоко, телесно и емоционално. Да се осмелим да слезем в това минало – без да съдим, без да отричаме. Да позволим на онова вътрешно дете да бъде видяно. Да му кажем: „Ти не си лудо, ти не си грешно. Ти си искал да обичаш, както си можел тогава.“
И тогава започва изцелението.

Когато тази истина бъде призната, нейната енергия се освобождава. Започваме да се връщаме в тялото си. В сексуалността си. В любовта без вина.

Това е и част от работата ми като ТЕС терапевт и водач в дълбоки телесно-емоционални процеси – да съпровождам хората по този път към себе си. Да отключим онези ключови точки от миналото, в които сме се отказали от своята същност. Да върнем изгубеното дете. Да излекуваме стигмата върху любовта.

Ако усещаш, че тази тема отеква в теб, че носиш срам, вина или страх в сексуалността си, знай, че не си сам. Има път. И той започва с приемане, с истина, с любов към онова, което си бил и което още живее в теб.

И когато се осмелиш да го погледнеш – без страх, без морал, без бягство – ще видиш: не си развален. Просто си бил дете. Което е искало любов. И днес вече можеш да си я дадеш.

С любов и разбиране,
Александър Данаилов
Майтрея

#приемиСебеСи
#вътрешноДете
#сексуетравма
#ЕдиповКомплекс
#осъзнатасексуалност
#срамътрани
#терапиясдуша
#ТЕСпомага
#тялотоПомни
#емоционалноизцеление