Чудовищата в нас – път към нашето приемане

Чудовищата в нас – път към нашето приемане

Всеки от нас носи в себе си сенки. Не онези сенки, които светлината хвърля върху стената, а онези, които живеят в сърцето – скрити, уплашени, отречени. Наричаме ги „страх“, „гняв“, „завист“, „болка“, „срам“, „вина“. Но ако се вгледаме внимателно, ще видим, че зад всяко от тези „чудовища“ стои нещо много по-дълбоко – нашата човечност, преживяванията ни, липсата на любов, нашата незрялост, която просто е търсела обич и сигурност.

Чудовищата не са врагът. Те са викащата част от нас, която сме заключили, защото не сме знаели как да я разберем. Те са изоставените вътрешни деца, които някой ден са плакали, а никой не е чул. И за да не боли, сме ги затворили. Но болката не изчезва – тя се преобразява. Става модел. Става саботьор. Става затвор.

И парадоксът е, че колкото повече ги отричаме, толкова по-силно ни управляват. Колкото повече се борим с тях, толкова по-дълбоко се вкореняват.

Истинската смелост не е да ги победим, а да ги погледнем в очите. Да седнем до тях. Да ги изслушаме. Да разберем откъде са дошли и какво ни казват. И да ги обикнем – не защото са красиви, а защото са наши.

Приемането не означава оправдание. Не е съгласие с нараняването, което сме причинили или сме преживели. То е осъзнаване, че всичко, което сме били – и доброто, и трудното – е било част от нашето израстване. Че без тъмното нямаше да има светло. Че без да паднем, нямаше да се научим да ставаме.

Пътят към себе си минава през тишината на вътрешния мрак. През срещата с онова, което най-много сме се страхували да видим в себе си. И когато го видим и прегърнем, нещо се случва – появява се светлина. Не отвън. А отвътре.

Тази светлина е началото на истинската свобода. Защото вече не бягаме. Не се срамуваме. А сме. Цели. Истински. Живи.

Ако усещаш, че е време да срещнеш тези части в себе си и да ги разбереш, ако чувстваш, че не искаш повече да бягаш от болката, а да я превърнеш в сила – аз съм тук. В моята практика, чрез тялото, енергията и сърцето, ще ти помогна да видиш, разбереш и прегърнеш своите сенки. Не си сам в това. Понякога е нужно просто някой да те държи и да те води обратно към теб самия.

С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея

#СенкитеВСебеСи
#ПриеманеНаСебеСи
#ЕмоционалноИзцеление
#ПътятКъмСебеСи
#ВътрешнаСветлина
#ТантраПробуждане
#ЛечениеНаТравми
#ТялоИДуша
#ОсъзнатЖивот
#АлександърДанаилов
#Майтрея