Страхът от смъртта. От къде идва, защо? И как да се справим с него
Страхът от смъртта е може би най-дълбоката и най-старата сянка в човешкото съзнание. Той е вплетен в самата ни биология – инстинктът за оцеляване е заложен в нас. Животът е стремеж към продължение и всяка мисъл за край изглежда като заплаха. Но това е само първият пласт.
Истинският страх от смъртта идва от неразбирането на живота. Докато се отъждествяваме единствено с тялото и ума, смъртта изглежда като пълно изчезване – като нищо. Его-то, привързано към своята идентичност, история и контрол, се ужасява от мисълта, че всичко ще се разпадне. Но душата не познава този страх. Тя знае, че няма край, защото е извън времето и пространството.
Хората, които живеят в егото си и се определят чрез него, реално умират – защото там, в този ограничен „аз“, е и краят. Когато си заключен в ума и в образа си, смъртта изглежда като окончателно изчезване. И затова много хора, вкопчени в егото и физическото си съществуване, отказват да си тръгнат, когато дойде моментът. Тогава краят им става дълъг и мъчителен, защото смъртта е крачка в неизвестното за тях, а за егото именно това е най-страшното – да навлезе в нещо, което не може да контролира.
Но има и друга перспектива. Когато човек започне да живее извън разума и егото, когато започне да изживява самата реалност – не като история, а като присъствие – тогава всичко се променя. В този момент смъртта вече не е край, а преход. Тогава, когато тялото приключи своя път, истинският Аз остава и нищо не се губи.
Мостът е в практиката – в осъзнато наблюдение, в приемане на страха, в преживяване на тишината отвъд мислите. В тантра и медитация човек „умира“ символично – оставя ума, тялото и всички образи за себе си, за да се срещне с чистото присъствие. И когато веднъж си бил там, вече знаеш: смъртта е илюзия, а същността ти е непроменима.
Тогава страхът изчезва и на негово място идва мир. Защото разбираш, че няма какво да изгубиш.
Истинската свобода идва, когато приемеш смъртта като част от живота. Не като враг, а като врата.