Реалността, в която живеем – матрицата, която наричаме „нормалност“

Реалността, в която живеем – матрицата, която наричаме „нормалност“

Отвори очите си. Не онези, с които гледаш улицата или телефона си. А другите – онези, които помнят кой си бил, преди да повярваш на всички. Преди да ти кажат кое е правилно, кое е грешно, какво трябва да учиш, какво трябва да вярваш, какво да искаш, как да изглеждаш, с кого да бъдеш и за какво да живееш.

ОБРАЗОВАНИЕТО – дресировката на съзнанието

Наричаме го „образование“, но то по-скоро е програма за подчинение. Учим децата не как да мислят, а как да се подчиняват. Как да помнят и повтарят, вместо да търсят и откриват. Убиваме интуицията и мечтите, за да изградим послушни елементи в система, която не се интересува от душата, а само от функцията ѝ.

РЕЛИГИЯТА – духовната паяжина

Религията не е вярата. Истинската вяра не се нуждае от догми, храмове и страх. Но религията – тя е създадена да държи съзнанието на човека в рамка. Да го вкара в вина и срам. Да постави посредник между него и Бога. Да го направи зависим от авторитет, вместо да го поведе към личната истина. Бог не е в книгата. Не е в попа. Не е в страха. Бог е вътре в теб – тихо, просто, истински.

ИКОНОМИКАТА – съвременният робовладелски механизъм

Най-гениалното заробване е това, което те кара да вярваш, че си свободен. Работиш, за да живееш, но всъщност живееш, за да работиш. Продаваш времето си – най-ценният си ресурс – срещу хартийки, с които си купуваш бягство от празнотата, която системата сама е създала в теб. А после тя ти предлага решения – кредити, хапчета, забавления. И те държи в капан, наречен „успех“.

Истинският проблем не е, че системата е фалшива. А че сме забравили, че можем да излезем от нея. Забравили сме, че съществува друг свят – не някъде другаде, а тук, в нас. Свят, в който не живееш по очакванията, а по вътрешния си зов. Свят, в който не търсиш смисъл – защото самият ти си смисълът.

Тази матрица не е толкова здрава, колкото изглежда. Тя се крепи върху съгласие. Ако ти откажеш да ѝ вярваш – тя се пропуква. Ако още един човек избере истината – тя се разклаща. Ако достатъчно хора се събудят – тя рухва.

А истината? Истината не е теория. Тя е спомен. Дълбок, древен и ясен. Когато го чуеш в себе си, ще го познаеш. И тогава ще разбереш: не си тук, за да се побереш в света. Ти си тук, за да си спомниш кой си – и да го излъчиш навън.

С любов и виждане,
Александър Данаилов
Майтрея
#осъзнаване #матрицата #духовенпът #избор #истина #маитрея