Пет ясни признака, за блокаж в женската сексуална същност

Сексуалността не е просто желание за секс.

Тя е самото изживяване на живота през нас.

Тя е нашата реална същност.Ние сме тялото.

То не е обвивка. Не е форма, която трябва да изглежда добре. Не е инструмент за привличане, внимание или валидация.

Тялото е самата ни същност, а сексуалността е изживяването и.

Нашето подсъзнание. Нашата чувствителност. Нашата болка. Нашата любов. Нашият страх. Нашата способност да се отпуснем и да усещаме живота.

И точно затова сексуалността е мястото, където всеки човек среща себе си.

Там няма как да избягаме.

Именно затова повечето хора не виждат сексуалния си блокаж. Защото егото защитава образа на женственост или мъжественост. Образа на силната жена. На красивата жена. На желаната жена. На независимата жена. На перфектната жена.

Но зад този образ много често стои жена, която се страхува да бъде истински видяна.

Жена, която не може да се отпусне.

Жена, която е отделена от собственото си усещане.

Егото не може да признае това. Защото ако го признае, образът започва да се разпада.

А сексуалността няма нищо общо с образа.

Тя е истината за това как една жена живее себе си. И когато сексуалността е блокирана, блокирана е самата жена.

Ето няколко от най-ясните признаци.

1. Постоянният контрол

Много жени не могат истински да се отпуснат. Дори когато изглеждат спокойни. В тях постоянно има напрежение, наблюдение и контрол. Как изглеждат. Как звучат. Дали са достатъчно красиви. Дали са желани. Дали се справят „правилно“.

Главата никога не спира. Защото отпускането е опасно за егото.

Когато една жена се отпусне истински, започват да излизат всички места, в които се е отхвърлила. Срамът. Болката. Самотата. Страхът да не бъде наранена. И тогава контролът се превръща в защита от усещането.

2. Нуждата да бъде желана

Това е един от най-честите блокажи.

Много жени несъзнателно измерват стойността си през това дали са желани. Дали са харесвани. Търсени. Избирани.

И когато няма внимание, започва усещането за празнота. Защото дълбоко в себе си жената не усеща собствената си стойност.

Тогава сексуалността се превръща не в изживяване, а в начин да получи потвърждение, че има значение.

Но колкото повече една жена има нужда да бъде желана, толкова повече е отделена от себе си.

3. Срамът от тялото и удоволствието

Това е огромен блокаж при жените.

Много жени живеят в скрит срам от собственото си тяло, сексуалност и удоволствие. Не могат истински да се отпуснат в усещането. Не могат да присъстват напълно в себе си. Защото още като момичета са били карани да се чувстват виновни за това, което усещат.

Да бъдат „добри“. „Правилни“. „Сдържани“. И в един момент жената започва да потиска себе си. Да затваря чувствителността си. Да се страхува от собствената си сексуалност.

Тогава тялото се превръща в място на напрежение, вместо в място на живот.

4. Страхът от истинска близост

Много жени мечтаят за любов.

Но когато срещнат истинска близост, се плашат. Защото близостта означава да бъдат видени без образ. Без ролята на силната жена. Без маската. Без контрола. А това е болезнено. Защото там излизат всички места, където жената не се приема.

И тогава започват дистанцията, отдръпването, емоционалното затваряне или изборът на мъже, с които истинската близост е невъзможна. Не защото жената не иска любов. А защото любовта я среща със самата нея.

5. Постоянното усещане за празнота и самота

Това е може би най-дълбокият знак.

Жената може да има връзка, внимание, секс, семейство.

И въпреки това да усеща една дълбока вътрешна празнота. Защото проблемът никога не е бил липсата на хора. А липсата на самата нея.

Истинската сексуалност не е техника. Не е поведение. Не е игра. Тя е способността на жената да живее себе си.

Да усеща живота в тялото си без страх и отхвърляне.

Да бъде жива.

И точно затова сексуалният блокаж не се решава само с мислене или позитивни идеи.

Защото тялото помни всичко.

Всяко потиснато усещане. Всеки срам. Всеки страх. Всяка болка.

И докато жената не се срещне с тези места в себе си, тя ще продължава да живее отделена от собствената си жизненост, сексуалност и същност.

Това е една от причините в моята практика да работя директно с тялото и подсъзнанието. Защото истинската промяна не се случва, когато просто разберем нещо с ума си. А когато започнем реално да усещаме себе си по различен начин.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината