Осъзнаването като освобождение от страха

Тази статия е част от моята поредица за любовта, егото и пътя на осъзнаването.

Страхът е тъканта, в която е вплетено егото. Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че почти всяка наша реакция произтича от него. Ревността е страх от изоставяне. Гневът е страх, че сме уязвими. Зависимостта е страх, че сами не сме достатъчни. Дори перфекционизмът е страх – че ако сгрешим, няма да бъдем обичани.

Егото не може да съществува без страх, защото именно той го държи живо. Когато умът проектира бъдеще и в него си представя загуба, провал или смърт, страхът се надига. И в мига, в който му повярваме, губим връзка с реалността. Започваме да действаме не от осъзнатост, а от защита.

Реално какво е страха – минала травма, проектирана в будещето. Две илюзии на ума – минало и бъдеще. И двете не съществуват.

Тук идва силата на осъзнаването.

Когато си буден, ти не бягаш от страха и не го прикриваш с „позитивни мисли“. Ти го виждаш. Виждаш как той се появява в тялото – като стягане в гърдите, като напрежение в корема, като треперене на ръцете. Виждаш мислите, които го подхранват – „няма да се справя“, „ще ме отхвърлят“, „ще остана сам“. И оставаш с това, без да се опитваш да го променяш.

И тогава се случва нещо удивително: страхът се разтваря в самото ти присъствие. Защото той съществува само тогава, когато си идентифициран с историята на ума. В мига, в който гледаш от мястото на осъзнаването, виждаш, че ти не си този страх. Ти си пространството, в което той възниква и изчезва.

Истинската смелост не е липсата на страх. Истинската смелост е способността да останеш буден в него. Да го почувстваш в тялото, да го оставиш да мине през теб, без да те управлява.

Осъзнаването ни връща в реалността. А в реалността няма страх. Може да има болка, може да има неизвестност, но няма опасност в самия миг. Опасността е в проекцията на ума. И когато виждаш това ясно, започваш да живееш в доверие.

Страхът винаги ще се опитва да се връща – това е неговата природа. Но всеки път, когато избереш да го видиш, вместо да му вярваш, ти разширяваш свободата си. Постепенно страхът губи властта си, защото разбираш: той е само сянка, а ти си светлината, в която тя се появява.

Да живееш в осъзнаване означава да спреш да бягаш – от себе си, от другите, от живота. И тогава откриваш, че свободата не е някъде в бъдещето. Тя е тук, в простото присъствие.

И в тази свобода няма страх. Има само живот – живян напълно.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината