Любовта – кошмарът на егото

Любовта и любовта на егото изглеждат на повърхността като едно и също, но вътрешно са напълно противоположни. Его-любовта е проекция, сделка и нужда, докато истинската любов е същност, свобода и отдаване. Ако поставим двете една до друга, различието е ясно и болезнено за егото:

Егото в любовта иска – то казва: „Обичай ме, за да се чувствам значим. Дай ми внимание, за да съм в безопасност. Бъди мой, за да не съм сам.“ В неговата любов винаги стои условие, винаги има сделка. Това е любов, която се изтощава, защото е построена върху страха от загуба.

Истинската любов дава – тя казва: „Ти си свободен. Обичам те, защото си ти, не защото получавам нещо в замяна.“ Тя не поставя условия, не търси доказателства, не държи другия в клетка. Тя не се изчерпва, защото идва от източник, който е безкраен.

Любовта на егото ревнува и подозира – то не може да приеме, че любовта е необвързана с притежание. За него да обичаш означава да имаш, а ако нямаш – значи губиш.

Истинската любов вярва и освобождава – тя няма нужда да се доказва, защото знае, че е. В присъствието ѝ ревността става излишна, защото тя не е заплаха, а простор.

Любовта на егото се страхува от края – тя непрекъснато търси гаранции, клетви, заклинания, които да я обезпечат. Тя живее в напрежение, в постоянен контрол и в очакване на предателство.

Истинската любов не се страхува от смърт – тя знае, че дори когато формата се промени, самата любов остава. Защото тя не е връзка между тела, а между души.

И тук идва най-важната разлика: това, което повечето хора наричат любов, всъщност не е любов, а липсата ѝ. Това е празнината вътре в нас, която отчаяно искаме да бъде запълнена отвън – чрез другия, чрез неговото внимание, чрез неговата привързаност. И когато човек бърка тази нужда с любов, той влиза в отношения не за да дава, а за да взема. Но истинската любов никога не е липса. Тя е изобилие, което извира отвътре и се разлива навън.

Затова любовта е кошмарът на егото – защото го лишава от всички негови механизми и го разголва пред истината. Но за душата това, което изглежда като кошмар, е освобождение. Там, където егото вижда смърт, душата вижда пробуждане.

Любовта не е чувство или емоция, тя е състояние на виждане и приемане на реалността, такава каквато е.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината