Контролът ражда насилие

Контролът е една от най-незабележимите, но и най-разрушителни форми на насилие. Той рядко се проявява директно и грубо – често е облечен в думи като „грижа“, „ред“, „дисциплина“ или „правилност“. Но същността му е винаги една и съща: когато човек се опитва да контролира друг, той му отнема свободата да бъде себе си. А там, където свободата изчезва, започва насилието – физическо, емоционално или психическо.

Контролът никога не идва от любов. Той е рожба на страха – страх от загуба, страх от отхвърляне, страх от болка. И именно този страх превръща човека в тиранин, дори когато намерението му не е такова. Така любовта се превръща в притежание, доверието – в подозрение, а близостта – в подчинение.

Контролът в отношенията

В партньорските връзки контролът често е невидим. Той се крие в дребните настоявания другият да се държи „по правилния начин“, в ревността, в манипулацията чрез вина, в претенцията „аз знам кое е най-добро за теб“. Тези уж малки жестове постепенно убиват живата връзка, защото унищожават доверието. Човек започва да се свива, да крие части от себе си, да живее в постоянна вътрешна защита. А там, където има страх и защита, няма любов.

Истинската близост е възможна само когато и двамата са свободни да бъдат себе си. Любовта не се нуждае от контрол, защото е доверие. Контролът е опит да държиш живота със сила – и той винаги води до болка и отчуждение.

Контролът в родителството

Най-дълбоките корени на този модел се зараждат в детството. Родителят често възпитава чрез контрол – чрез „трябва“, „не бива“, „така е правилно“. Много пъти това идва от добри намерения и страх да не се случи нещо лошо на детето. Но на практика детето получава условна любов: „Ще те обичам, ако се държиш по този начин… ако се справяш… ако ме слушаш.“

Тоест, родителят контролира, за да избегне срещата със собствените си страхове и ги проектира върху детето.

Така още в най-ранните години се оформя моделът на подчинение. Детето свиква, че трябва да се отказва от части от себе си, за да бъде прието. И когато порасне, то или ще се превърне във възрастен, който отново се подчинява, живеейки със страх и вина, или ще стане този, който контролира другите, за да се чувства сигурен. Така цикълът на насилието продължава и се предава нататък.

Истинското родителство обаче е в доверието и подкрепата. Родителят е тук не за да моделира детето по свой образ и подобие, а за да му даде пространство да разкрие своята уникалност. Да го води, без да го връзва. Да го пази, без да го задушава. Само тогава детето пораства в свободен, цял човек – способен да обича, без да контролира, и да бъде обичан, без да се страхува.

Освобождаването от контрола

Много от травмите, които срещам в практиката си, са белези от контрол – родителски, партньорски или социален. Хората носят в себе си гласовете на другите, превърнали се във вътрешен съдия. И този вътрешен контрол често е по-жесток от външния – защото не можем да избягаме от себе си.

Но в мига, в който човек осъзнае, че има право да бъде свободен, започва истинското изцеление. Тогава раните започват да се затварят, страхът губи сила, а животът става по-лек.

В моята работа използвам тантра масаж, както и техники като ТЕС и Пренареждане на матрицата, за да помогна на жената да се освободи от тези вътрешни окови. Тантра масажът връща усещането за доверие в тялото, освобождава потиснатата енергия и лекува раните, оставени от контрол и насилие. ТЕС и Пренареждане на матрицата дават възможност да се открият и пренапишат дълбоките програми, които държат човека в подчинение.

Когато жената позволи на себе си да пусне този контрол – както външния, така и вътрешния – тогава тя се връща към своята истинска същност: свободна, нежна и сияеща.

А там, където има свобода, контролът вече не е нужен. И насилието губи почва.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината