Когато търсим любов и валидация отвън

Там изгубваме себе си и своята стойност.

Защото там няма да намерим своята любов и стойност, а нуждата и очакванията на другите към нас.

Там ние спираме да съществуваме, напълно изгубваме стойност за себе си и ставаме отражение на чуждите нужди от нас.

Това е капанът, в който попада почти всеки човек – нуждата да бъде видян, приет и обичан. Но когато тази нужда е насочена навън, тя се превръща в зависимост.

Започваме да живеем според очакванията на другите, вместо според истината в себе си.

Започваме да се усмихваме, когато ни боли, да се съгласяваме, когато не вярваме, да даваме, когато сме празни.

И с всеки такъв компромис губим частица от себе си.

Любовта, която идва отвън, винаги е условна. Тя казва: „Обичам те, когато си такъв“.

Но истинската любов не поставя условия. Тя не изисква, не проверява и не наказва. Тя не се измерва с това кой си бил за другите, а с това доколко си верен на себе си.

Истинската любов е, когато си позволиш да бъдеш себе си и да приемеш, че си правилен, че си стойностен – дори когато си отхвърлен и обвинен, защото не си отговорил на чуждите очаквания и нужди към теб.

Да останеш верен на себе си в свят, който постоянно иска да те промени – това е най-дълбокият акт на любов и осъзнаване.

Ако се вгледаме по-дълбоко, този модел на търсене на любов отвън не е случаен. Това е стар механизъм, останал от детството – от времето, когато любовта е била условна, когато сме се научили, че трябва да бъдем „добри“, „послушни“ или „удобни“, за да бъдем обичани.

Така сме приели, че любовта се заслужава, а не че тя просто е.

И сме продължили да я търсим цял живот в очите на другите, вместо в своето сърце.

Но в основата стои една от най-трудните истини: единствено ние можем да се валидираме.

Никой друг не може да ни даде усещането за стойност и смисъл, ако самите ние не го носим.

Само любовта, която живее в нашето сърце, може да ни стопли истински.

Тогава вече не чакаш някой да те избере, защото си избрал себе си.

Не чакаш признание, защото знаеш, че съществуването ти е достатъчно доказателство.

И не просиш любов, защото си източникът ѝ.

За хората търсещи любовта и сродната си душа… Това е нуждата ви, да откриете себе си и вие да си дадете любов. Никой друг не може да ви я даде, вие сте тази душа, която търсите. А самотата е вашето собствено отхвърляне.

Там, където спираш да търсиш отвън, започваш да усещаш вътре.

И тогава се случва онова, което никога не може да се поиска насила – появява се истинска връзка, в която няма нужда да бъдеш друг, за да бъдеш обичан.

Там вече няма борба, няма страх, няма условия.

Има просто присъствие.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината