Душата, егото и безкрайната сграда на реалностите

От векове хората задават едни и същи въпроси: „Какво остава от мен след смъртта?“, „Къде отива душата?“, „Ще помня ли кой съм бил?“

Тези въпроси са истински, защото носят в себе си страха от изчезване.

Душата обаче е вечна. Това е онова ядро в нас, което не се разрушава, не се губи и не може да бъде унищожено. То е извън времето и пространството. Но има един съществен детайл: ако живеем единствено през егото, душата продължава напред без спомена за нашата личност.

Егото не е нашата истинска същност. То е набор от маски и програми – роли, страхове, навици и вярвания, които сме натрупали. Много хора погрешно мислят, че егото е „личността“. Но в действителност то е само временна форма, която се разпада заедно с тялото. Това означава, че ако животът е преминал само в рамките на егото, тогава опитът се съхранява, но не и осъзнатостта. Душата носи суров материал, без смисъл.

Истинската личност е сърцевината на душата – онова, което е отвъд страха и социалните роли. Когато човек живее от това място, тогава опитът се превръща в знание, а знанието – в светлина. Именно тази светлина остава вечна.

На квантово ниво реалността не е една. Съществуват безброй възможности – паралелни линии, които се случват едновременно. Представи си вселената като огромна сграда с безкрайно много етажи. Особеното е, че всички тези етажи са на едно и също място. Те не са подредени линейно, а съществуват едновременно – като различни вибрации на едно и също пространство.

В кой „етаж“ се намираме, зависи от избора ни във всеки миг. Страхът ни задържа в по-плътните нива, където всичко е по-тежко и болезнено. Любовта ни издига в по-високите, където реалността е светла и чиста. Но ние не се местим физически – сменяме само честотата на преживяването си.

Въпросът е: защо тогава изобщо минаваме през егото? Защото то е инструментът, чрез който се натрупва опитът. Егото е като форма, която събира преживявания, но не може да ги осмисли. Осъзнатостта идва само когато човек премине отвъд него и види, че не е маските си, а светлината зад тях. Разумът сам по себе си е път към края – ако останем заключени в него, умираме заедно с тялото. Но ако преминем отвъд него, в осъзнатост и изживяване на реалността, тогава съществото ни продължава напред.

Практическият отговор е: ако искаш след този живот твоето същество да продължи с пълното си съзнание, живей от душата, а не от егото. Не се отъждествявай със страха, ролите и навиците. Осъзнавай, че във всеки миг имаш избор – и с този избор решаваш на кой „етаж“ ще пребиваваш.

Истината е проста: душата винаги е вечна. Но дали ще запазиш светлината на осъзнатостта – това зависи от теб.

Тантра е един от най-дълбоките пътища към това осъзнаване. Чрез докосване, дишане и сливане с енергията на живота, тя сваля маските на егото и връща човека в центъра на неговата душа. Това не е техника, а врата към безкрайната сграда на реалностите – и път към истинската вечност в нас.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината