„Аз искам“ – вибрацията на липсата и силата на сътворението

Когато кажеш „Аз искам“, ти не заявяваш желание, а активираш материализация на липсата. На езика на квантовата реалност това означава, че избираш и засилваш вероятността, в която нямаш това, което желаеш. Защото казваш – „Аз не съм“.

Материализираната квантова вероятност не реагира на думи, а на честоти. Тя не „чува“ мислите, а улавя вибрацията зад тях. Когато вибрацията ти е „искам“, тя е вибрация на недостиг. Така се сгъстява вероятността на отсъствието, защото в самия акт на желанието ти потвърждаваш, че си отделен от това, което търсиш.

Нуждата е енергийният подпис на липсата. Тя е програма, която казва на полето: „Аз не съм достатъчен.“ Но нуждата не се утолява чрез придобиване, а се разтваря чрез осъзнаване. Само когато осъзнаеш, че нищо не липсва, защото ти самият си източникът, нуждата се превръща в покой.

Празнотата, която усещаш, не е липса, а врата. Тя е границата между егото и същността, между желанието и сътворението. Когато я прекрачиш, „искам“ се превръща в „съм“. И тогава реалността се пренарежда не защото си получил нещо, а защото си станал това, което искаш.

Любовта не се материализира – тя се разкрива. Тя не идва отвън, а се освобождава отвътре, когато отпаднат вярванията, че си непълен. В този момент не заявяваш „Аз искам любов“, а просто излъчваш любов. И квантовото поле, което е чист потенциал, се подрежда според тази вибрация.

И тогава разбираш – няма външна сила, няма съдба, няма случайност.

Ние, и само ние, създаваме своята реалност.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината