Тантра масаж – свещено пътуване към себе си
Тантра масажът не е просто релаксация – той е дълбок процес на пробуждане. Жената може да изпита най-различни състояния, но ако позволи на енергията да се движи свободно, тя може да достигне до истинска трансформация и осъзнаване на собствената си вътрешна светлина.
Тантра масаж – осъзнаване и достигане до светлината в нас
Тантра като път към познанието, което е само в нас и произлиза от нашата същност
В дълбините на нашето същество, отвъд маските, страховете и илюзиите, съществува неизменна светлина. Тя не идва отвън, не е дарена от друг, нито се постига чрез външни средства – тя е самата ни същност. Тантра е пътят, който ни връща към тази светлина, а тантра масажът е едно от най-дълбоките преживявания, чрез които можем да я осъзнаем.
от идентичност. Ние сме светлина, любов, съзнание – без начало и без край.
Тялото – храмът на нашата истина
В свят, който ни учи да отричаме и пренебрегваме тялото, тантра го почита като врата към вътрешното познание. Всяко докосване, всяко движение, всеки дъх в тантра масажа е покана да се върнем към себе си, да усетим живота в най-чистата му форма – без съпротива, без осъждане, без страх.
Тантра масажът не е просто удоволствие – той е осъзнаване. Осъзнаване, че всяка клетка носи паметта на Вселената, че всяко усещане може да бъде портал към дълбока вътрешна истина. Докосването не е само физическо – то отключва заключени пространства в нас, освобождава блокажи, разтваря наслагваните пластове болка и забрава.
Отпускането – първата стъпка към свободата
Вътрешната ни светлина е винаги там, но често е скрита зад напрежението, страховете и контрола, които носим в телата си. Тантра масажът ни учи да се отпуснем – напълно, безусловно, без страх от непознатото.
Когато се предадем на потока, осъзнаваме, че ние не сме нашите мисли, тревоги или истории. Ние сме самото пространство, в което всичко това възниква и изчезва. Масажът не само лекува физическото тяло, но и разширява съзнанието – позволява ни да видим отвъд ограничената представа за себе си, да се свържем с нещо по-дълбоко и истинско.
Енергията – потокът, който свързва всичко
Когато докосването е осъзнато, то събужда енергийния поток в нас. Тази енергия не идва от външен източник – тя винаги е била там, чакаща да бъде призната и раздвижена.
Тантра масажът не просто освобождава блокираната енергия – той ни учи да я усещаме, да я почитаме и да ѝ позволим да ни води. В този поток няма насилие, няма борба – има само естествено сливане със самата същност на живота.
Осъзнаването – завръщане у дома
Истинското познание не идва отвън – то не се намира в книги, учения или авторитети. Истинското познание е вътрешно преживяване, лично осъзнаване. Тантра не учи, тя разкрива – тя ни напомня, че всичко, което търсим, вече е в нас.
Когато преживеем тантра масажа не просто като техника, а като свещен ритуал на завръщане към себе си, осъзнаваме, че сме повече от тяло, повече от ум, повече
Подарете си Божествен Тантра масаж още днес!
📌 Цена:
▫️ Жени – 90лв (60 мин) или 130лв (90 мин)
👉 Запази своя час или
👉 >> Подари ваучер на приятел
Блокажите към Тантра: Защо хората се страхуват да се отворят към истинската си същност?
Темата за Тантра често предизвиква смесени реакции – от любопитство до страх и съпротива. Защо толкова много хора изпитват несигурност, когато става въпрос за този древен духовен път? Истината е, че зад тези реакции стоят дълбоки вътрешни блокажи, оформени от обществени внушения, лични травми и несъзнателни страхове.
1. Грешните представи за Тантра
Една от основните причини за съпротивата срещу Тантра е неразбирането ѝ. В популярната култура тя често е редуцирана до нещо чисто сексуално, което предизвиква срам, страх или отблъскване. В действителност Тантра е духовен път, който надхвърля физическото и води към осъзнатост, хармония и вътрешна трансформация.
Как да преодолеем това? Образованието е ключово. Запознаването с автентичните принципи на Тантра помага да се освободи съзнанието от погрешните предубеждения.
2. Страхът от допускане и уязвимост
Тантра изисква истинска откритост – към себе си и към другите. За мнозина това е плашещо, защото означава да свалят защитите, зад които са се крили цял живот. Уязвимостта може да бъде неудобна, особено ако сме израснали с убеждението, че трябва винаги да контролираме себе си и ситуациите около нас.
Как да преодолеем това? Да си позволим да усещаме и да приемем, че уязвимостта не е слабост, а врата към истинска сила. Практиките за осъзнатост и работа с енергията могат да помогнат за постепенното освобождаване на тези блокажи.
3. Контролът на егото и страхът от промяна
Егото се страхува от Тантра, защото тя е път към разтваряне на илюзиите и преодоляване на фалшивите идентичности. Много хора изпитват вътрешна съпротива, защото не искат да изгубят своята „сигурност“ – дори ако тя е изградена върху страдание и ограничаващи вярвания.
Как да преодолеем това? Като осъзнаем, че истинската свобода идва не от контрола, а от освобождаването. Когато спрем да се борим срещу промяната и се отворим за новите възможности, откриваме своята истинска същност.
4. Травмите от миналото и защитните механизми
Много хора носят травми, свързани със своята интимност, доверие и връзката с тялото си. Тези травми създават емоционални блокажи, които пречат на дълбокото отпускане и приемане на Тантра като път към освобождаване.
Как да преодолеем това? Съзнателна работа с вътрешните рани чрез практики като медитация, енергийно изчистване и осъзнато приемане на себе си. Най-важното е да се върви по този път с търпение и нежност към себе си.
Тантра като ключ към свободата
Всички тези блокажи са напълно естествени, но те не са непреодолими. Тантра не е нещо, което трябва да се страхуваме да допуснем в живота си. Тя е покана да излезем извън ограниченията, които сами сме си поставили, и да открием по-дълбока връзка със себе си и със света.
Истинският въпрос не е „Защо ме е страх от Тантра?“, а „Какво ще спечеля, ако се освободя от този страх?“.
Отговорът може да промени живота ти.
Какво се случва с енергиите в тялото на жената по време на тантра масаж?
Тантра масажът е дълбок процес на взаимодействие между физическото и енергийното тяло, който отключва вътрешни блокажи и разширява осъзнаването. Женското тяло, по своята същност, е изключително чувствително към фините вибрации и движения на енергията. По време на масажа различни процеси се активират – от освобождаване на дълбоко закотвени напрежения до пробуждане на Кундалини, което може да доведе до пълно енергийно презареждане. Всяка жена преживява този процес по свой уникален начин, но общото е, че тантра масажът отваря вратата към едно по-дълбоко свързване със себе си и своята автентична същност.
1. Първоначално освобождаване и заземяване
Когато масажът започне, тялото реагира, като освобождава напрежението и защитните механизми на ума постепенно се разпадат. Енергията, която е била блокирана в определени зони – най-често в таза, слънчевия сплит или сърцето – започва да се пробужда и придвижва. Дъхът се задълбочава, нервната система преминава от „бий се или бягай“ (симпатикова система) към състояние на отпускане и приемане (парасимпатикова система).
2. Събуждане на Кундалини енергията
Масажът активира Кундалини – латентната енергия, намираща се в основата на гръбначния стълб. Жената може да усети изтръпване, топлина или вълни на енергия, които се движат нагоре по тялото. Това може да доведе до разширяване на съзнанието, чувство за сливане с пространството, силни емоционални освобождения или дори спонтанни движения на тялото (крия).
3. Енергийно свързване със сърцето
Докато енергията се издига нагоре, тя започва да активира сърдечния център (Анахата чакра). Тук може да се отключи дълбоко усещане за любов, приемане и свързаност – както със себе си, така и с партньора. Ако има блокажи, може да се появи плач, дълбока тъга или усещане за освобождение.
4. Разширяване на сексуалната енергия и пренасочването ѝ нагоре
В традиционната тантра, сексуалната енергия (Шакти) не е само физическа възбуда – тя е източник на жизненост и духовна трансформация. Вместо да остане заключена в гениталиите, тя започва да се издига нагоре, разтваряйки енергийните центрове. Жената може да изпита пълнотелесни оргазми, които не са просто физически, а по-скоро енергийни и емоционални.
5. Състояние на дълбок вътрешен покой и единение
В края на масажа жената може да почувства необикновено спокойствие, като че ли времето е спряло. Възможно е да се усеща разтворена, ефирна, обгърната в любов и светлина. Това е моментът, в който съзнанието и тялото са в пълен синхрон, без съпротивления и страхове.
Заключение
Тантра масажът не е просто релаксация – той е дълбок процес на пробуждане. Жената може да изпита най-различни състояния, но ако позволи на енергията да се движи свободно, тя може да достигне до истинска трансформация и осъзнаване на собствената си вътрешна светлина.
Това е път към най-дълбокото познание, което никога не е било загубено, а само забравено. Той ни води към светлината, която винаги е била в нас, чакаща момента, в който ще се осмелим да я видим.
Подарете си Божествен Тантра масаж още днес!
📌 Цена:
▫️ Жени – 90лв (60 мин) или 130лв (90 мин)
👉 Запази своя час или
👉 >> Подари ваучер на приятел
Лечебен Тантра масаж във Варна и София – „БОЖЕСТВЕН“
Лечебният тантра масаж не започва с докосването, а с дълбоко вътрешно настройване – както на терапевта, така и на клиента. Това е моментът, в който двамата влизат в поле на доверие, съзнание и присъствие, което отваря вратата към истинското изцеление.
Страхът от това, че няма да се справим с живота
Страхът от това, че няма да се справим с живота!
Страхът, че няма да се справим с живота, е може би най-дълбокият страх, който носим в себе си. Той не е просто тревога за бъдещето. Той е древен, инстинктивен ужас, че сме сами срещу свят, който не разбираме, че сме недостатъчни, че няма кой да ни хване, ако паднем.
В основата му стои една вкоренена в душата лъжа – че животът е нещо, което трябва да „спечелим“, да „успеем“ в него, да „доказваме“ себе си. Че има правилен начин, по който се живее, и ако не го намерим, ще пропаднем. Че ако не сме „достатъчно“ добри, силни, смели, обичани – няма да оцелеем.
Но животът не е състезание. Не е проверка. Животът е път. Понякога криволичещ, понякога тъмен, понякога тихо красив, но винаги твой. Няма как да не се „справиш“ с него – защото всеки твой дъх, всяко твое утро, всяка твоя болка и победа – са част от това справяне.
Истината е, че страхът не е знак, че не можеш. Страхът е покана – да се спреш, да се обърнеш към себе си и да си кажеш: Да, страх ме е, но ще вървя. Дори и с треперещи колене – ще вървя. Не защото съм силен по клишето на времето, а защото съм жив. И защото знам, че животът не е враг – а учител. И винаги има още един шанс, още една възможност.
Не трябва да се „справяш“ с живота. Достатъчно е да го срещаш истински. Ден по ден. Стъпка по стъпка. И ще видиш, че точно в онези мигове, когато си мислиш, че не можеш повече – ще изгрее нещо ново. Ще се родиш отново. В себе си. И живота винаги дава нови възможности, за вярващия и търсещ човек.
Ако усещаш, че този страх те е парализирал и не можеш да се изправиш сам – ела. В Студио Майтрея ще преминем заедно през тази тъмнина. Ще върнем дъха, силата, вярата в теб. Защото никога не си бил безпомощен – просто си бил забравил светлината си.
Няма лесен път или урок. Те просто са! А ние сме тук, за да осъзнаем, че ние градим своя свят. И той е отражение на самите нас!
С много любов и подкрепа,
Александър Данаилов
Майтрея
П.П.
Каквото и да се случи, живота продължава!
#страхътотживота #вътрешнасила #осъзнаване #животъткатопът #емоционалноизцеление #личнаистина #помощисветлина #студиоМайтрея #АлександърДанаилов #вярвайвсебеси #преодолейстраха #новоначало #смисълътнащастието #душевнасвобода #животътнеепроверка
Любовта като път, а не като цел
Любовта като път, а не като цел
Тази статия е част от моята поредица за любовта, егото и пътя на осъзнаването.
Често говорим за любовта като за чувство – вълнение, страст, нежност, привързаност. Но това са само отражения. Истинската любов не е емоция. Тя е състояние на виждане и приемане, което не минава през разума.
Любовта е изживяването на самата реалност – такава, каквато е. Без да я променяш, без да я съдиш, без да я разделяш на „добра“ и „лоша“. В любовта ти просто си с това, което е. Виждаш човека пред теб такъв, какъвто е – и себе си такъв, какъвто си. И това виждане е свобода.
Но още като деца ние започваме да бъркаме това състояние с нещо съвсем различно. В първите ни години любовта често е условна – зависимостта и нуждата, да бъдем потвърдени – получаваме внимание и грижа, когато сме „послушни“ или когато задоволяваме очакванията на родителите си. Ако сме различни или изразяваме емоции, които не са удобни, любовта се отдръпва. Така в ума ни се врязва първата голяма илюзия: че любовта означава да зависим от чуждата валидация. Че любовта е да се нагодим, да сме нужни, да угодим.
И оттам започва объркването, което после пренасяме в зрелите си връзки. Търсим някой, който да ни „потвърди“, който да ни даде усещането, че сме достойни. И така зависимостта става синоним на любов. Но това не е любов – това е страх от изоставяне, маскиран като близост.
Когато мислим за любовта като за цел, ние я поставяме в бъдещето: „Ще я имам, когато срещна някого. Ще я почувствам, когато всичко се подреди.“ Но така тя винаги се изплъзва. Любовта не е там някъде. Тя е тук, в начина, по който присъстваш в този миг.
Да живееш любовта като път означава да приемеш живота в неговата цялост. Да не отхвърляш болката, защото тя също е част от реалността. Да не се вкопчваш в удоволствието, защото то не е по-истинско от страданието. Любовта е в това да кажеш „да“ на всичко, което е, и да останеш буден вътре в него.
В такова виждане няма борба. Няма „трябва“ и „когато“. Има само дълбоко усещане, че животът е завършен във всеки миг. Това е любовта – не като емоция, не като зависимост, а като начин да бъдеш.
Реално, това което повечето хора наричат любов, е нейната липса, зависимостта, нашата недостатъчност. Нуждата от валидация и приемане. Но никой на никого не може да даде любов. И повечето хора, четейки тази статия, ще избягат в разума, търсейки потвърждение там, че са обичани или обичат. Или в емоциите, които също са израз на липсата и, не на присъствие. Но нея няма да я откриете в егото, а в самото си съществуване.
И тогава вече няма нужда да гониш любовта. Ти си самият път, който я живее.
Изводи
Повечето хора никога през живота си не са се докосвали дори до истинската любов. Това, което наричаме „любов“ в ежедневието, най-често е смес от нужда, зависимост и страх от изоставяне. Любовта, за която говоря тук, няма нищо общо с тези състояния.
Любовта е състояние на осъзнатост и присъствие. Не е емоция, не е импулс, не е вълнение. Тя е начин да бъдеш в реалността – без да я променяш, без да я филтрираш през своите желания и страхове.
Дори родителската „любов“, която мнозина издигат като най-чистата форма, често не е нищо повече от проекция на нашите собствени нужди – да сме значими, да сме нужни, да се потвърдим чрез детето си, или просто биологичният инстинкт за продължаване на рода. Това също не е любов, а вкопчване, прикрито като грижа.
Истинската любов не може да бъде притежавана, нито давана или получавана. Тя е начинът, по който съществуваш – осъзнато, будно, в пълно присъствие.
И тук е най-дълбокият парадокс: ние цял живот търсим любовта отвън, а тя никога не е била там. Тя винаги е била в нас – но не като емоция, а като самото ни съществуване.
С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
Избери светлината 🙏❤️✨️
#любов #осъзнаване #реалност #свобода #Майтрея
Пътят е само в теб!
Пътят е само в теб!
Няма истина или познание, което да дойде извън нас.
Всичко, което пиша, е с една-единствена цел – да провокирам онова вътрешно усещане в теб, което помни. Да те върна към собственото ти осъзнаване на реалността вътре в теб.
Не търси истината в духовни книги, в техники, практики или удобни вярвания. Не я търси там, където се чувстваш спокоен и отпуснат. Истината живее в местата, където не искаш да ходиш. В болката. В съпротивлението. Там, където ти се струва невъзможно да останеш.
Да си изградиш едно повърхностно, успокояващо егото псевдо-духовно лустро, е може би най-сигурният начин да се отдалечиш от себе си.
Истината не е концепция. Не е философия. Не може да бъде подредена, класифицирана или обяснена. Тя може само да бъде изживяна.
И ако има нещо, което е ключ – това е да спреш да пречупваш преживяванията си през разума. Да спреш да слагаш рамки, определения, етикети. Защото когато назовеш нещо, спираш да го преживяваш.
Истинското осъзнаване идва не през ума, а през сърцето.
Разумът е планината между теб и истината.
Аз се стремя, да ви докосна, да ви накарам, да чувствате себе си!
С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
#духовнобудене
#истинатавътревнас
#осъзнаване
#съзнание
#трансформация
#безусловналюбов
#духовенпът
#нееспокойноеистинно
#разрушиегото
#пътяткъмсебе си
#АлександърДанаилов
#Майтрея
Пътят Майтрея
Пътят Майтрея
Това не е път, по който просто се върви. Не е пътека, която води от точка А до точка Б. Пътят Майтрея е вътрешно събитие. Събуждане. Разпад на старото и слизане в същината. Той започва тогава, когато всичко друго е рухнало – маските, фасадите, привидното спокойствие. Когато повече не можеш да се лъжеш. Когато сърцето започне да те боли от това, че си далеч от себе си.
Пътят Майтрея не е лесен. Нито е удобен. Но е единственият път, който си струва. Защото всяка стъпка по него те води обратно – не към някакъв образ, а към сърцевината на това, което си. През болката, през вината, през страховете. През срама, през желанията, през съпротивата. През всичко онова, което дълго си крил, натикал дълбоко, защото си повярвал, че не трябва да го чувстваш.
Майтрея е пътят на Любовта. Не тази, която търсим навън, а онази, която чака търпеливо да се осмелим да се върнем у дома – в себе си. Там, където няма роля, няма угода, няма нужда да заслужаваш.
В Студио Майтрея не „лекувам“ хората. Аз ги каня. Каня ги да се срещнат с тялото си. С душата си. С това, което са забравили, че са. Докосвам с ритуала на Тантра не плътта, а портала към Истината. Давам пространство, където жената може отново да си върне светлината, тишината, вибрацията. Където може да се освободи. Не да бъде направена „по-добра“, а да бъде върната на себе си.
Моят път – Пътят Майтрея – е избор. Всеки ден. Избор да бъдеш там, където боли. Това е твоят живот, твоята отговорност. Изборът е само и единствено твой, дали ще останеш в болката и тъмнината или там, където е светло. Там, където си жив.
Ако си стигнала дотук, значи и ти си на прага. Прагът на себе си. И вече е време.
С любов и виждане,
Александър Данаилов
Майтрея
Щом не е само мое, само за мен, значи не е истинско…
Щом не е само мое, само за мен, значи не е истинско…
Това изречение звучи като истина от дълбините на едно наранено сърце. От онази част в нас, която отчаяно иска да бъде сигурна, че поне едно нещо в този свят няма да си отиде, няма да се промени, няма да бъде отнето. Частта, която помни болката от това да сме били изоставени, забравени, предадени. И тъй като не е успяла да си обясни защо, е създала една проста логика: ако нещо е наистина мое, то няма да си тръгне… ако си тръгне – значи никога не е било мое, значи не е било истинско.
Но това е капан.
Истинските неща в живота не са притежания. Нито хората. Нито любовта. Нито връзките. Нито дори усещането за дом.
Истинското е онова, което остава в теб, дори когато другият си тръгне. Истинското е онова, което не може да бъде притежавано, защото само по себе си е свобода. И когато се опитаме да го заключим, то умира. Не защото не е било истинско, а защото истинското не оцелява в клетка.
Любовта например – ако е любов, тя не е сделка, не е обет за собственост, не е завинаги в този свят. Тя е преживяване на истината. И ако тази любов е минала през теб, променила те е, събудила те е – тя е била истинска, независимо дали е останала. Напротив – понякога точно защото е истинска, тя не остава във формата, която егото желае.
Тук идва объркването. Егото иска гаранция. Сърцето – иска присъствие. Душата – иска истина. Но трите не говорят на един и същи език.
„Само мое“ е езикът на егото. То казва: ако не си само моя, значи не ме обичаш. Но любовта има друг език. Тя казва: ако мога да бъда до теб, свободна, и ти до мен, свободен – и пак да избираме да останем заедно, тогава това е истина.
А болката идва тогава, когато още не сме приели, че не сме тук, за да имаме. Нито хора. Нито емоции. Нито дори щастие.
Тук сме, за да преживяваме.
Да се променяме. Да обичаме. Да даваме. Да пускаме.
Да разбираме, че когато нещо не е „само за мен“, това не го прави по-малко мое, ако го нося в сърцето си. И ако мога да го пусна, без да го мразя, тогава съм го преживял истински. Тогава съм обичал истински.
Може би нещата не са ни дадени, за да ги задържаме, а за да ги благословим, докато са с нас. И тогава, ако си тръгнат, не си тръгват с част от нас, а оставят в нас онова, което вече сме станали чрез тях.
Истинското не е „само мое“.
Истинското е това, което ме е направило повече себе си.
Истинското е това, което ме е срещнало с мен самия.
С любов и състрадание,
Александър Данаилов
Майтрея
#ИстинскотоНеСеПритежава
#ЛюбовБезПритежание
#ДълбокиОсъзнавания
#ТоваКоетоОстава
#ПусниЗаДаИмаш
#СърцеАНеКлетка
#ЕготоИЛюбовта
#ТантраПоглед
#ПътятНаОсъзнаване
#АлександърДанаилов
#Майтрея
Бременната жена в офиса – тяло, душа и реалност между два свята – Студио Майтрея
#бременнавофиса #тантрамасаж #пренарежданенаматрицата #душатанабебето
#майтреея #женскасила #осъзнатажена #пътятнамайката #fyp #заТеб
Пътеводител: Какво да очаквате след първия тантра масаж – съпротиви, страхове и дълбоки блокажи
Всеки се среща с това на масажа, което е „донесъл“ със себе си! Съпротивите и страховете след първия тантра масаж – какво всъщност се случва Първият тантра масаж често отключва усещания, емоции и дълбини, които човек не е готов да срещне. Това е момент, в който старите защитни механизми на ума се активират – страхът, […]
Соматизация: болката, която не идва от тялото
Соматизация: болката, която не идва от тялото
Повечето хора тръгват по лекари с едно очакване – „Открийте ми какво ми е и ме излекувайте.“ Болки в стомаха. Стягане в гърдите. Главоболие, което не минава. Световъртеж, отпадналост, замайване. Те правят всички изследвания, минават през гастроентеролог, невролог, кардиолог… и получават едно от най-обезоръжаващите изречения:
„Няма нищо. Всичко ви е наред.“
Но в теб нещо крещи: „Не съм наред! Чувствам, че умирам! Все едно нещо ме разяжда отвътре!“
И точно тук започва истината, за която никой не ти говори.
Защото тялото наистина страда. Но не от вирус. Не от бактерия. Не от анатомичен проблем.
А от нещо много по-дълбоко: емоция, която не си преживял. Болка, която не си изкрещял. Спомен, който си погребал.
Какво е соматизация?
Соматизацията е когато емоционалната болка преминава в тялото.
Когато психиката ти не издържа и прехвърля товара в тялото – защото там имаш достъп. Там ще потърсиш помощ.
Тя е език. Кодирано послание, което тялото изпраща, за да те накара най-накрая да спреш. Да се върнеш назад. Да чуеш какво си затворил в себе си.
Примери, които виждам всеки ден
Млада жена, с хронична болка в гърлото, години наред. Никой не намира нищо. А всъщност – от малка ѝ е казвано: „Мълчи! Не се обаждай! Ти не си важна.“ И гласът ѝ – не само физически, а вътрешният ѝ глас – е останал заключен.
Мъж, с болки в гърдите, направил 3 кардиограми, 2 ехографии и пълни кръвни изследвания. Всичко е наред. Само дето баща му е починал преди година, и той никога не плака. Защото „мъжете не плачат“.
Жена с „необясним гастрит“. Стомахът ѝ буквално се свива при мисълта за бившия ѝ мъж, който я е излъгал, унижил и напуснал. Това не е гастрит. Това е гняв и срам, заседнали в слънчевия ѝ сплит.
Тялото е по-честно от ума
Тялото не знае как да лъже. Когато натрупаш емоции, които не можеш или не искаш да почувстваш, то започва да ги носи вместо теб.
Да те боли, за да обърнеш внимание.
Да те спре, за да спреш да бягаш.
Да те принуди да видиш това, което се опитваш да забравиш.
Соматизацията не е болест. Тя е вратата към изцелението.
Истинският лечител не е този, който ще те излекува отвън, а този, който ще ти покаже как да се върнеш навътре – в спомена, в травмата, в сълзата, която никога не си допуснал.
Тогава болката започва да се разтваря.
Не с лекарства. А с приемане. Със съзнание. Със сълзи.
И с огромната смелост… да се изправиш срещу себе си.
ИЗХОДЪТ
Ако не чуваш вътрешния си свят, ще го чуеш в болката.
Но ако започнеш да го слушаш, болката ще започне да си тръгва.
Всяко усещане в тялото ти носи послание. Не го мрази. Не го гони. Чуй го.
Може би никой никога не те е научил как да чуеш себе си.
Затова ти го казвам сега:
Ти не си болен. Просто си забравил да бъдеш честен с болката си.
С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
#соматизация #болкабездиагноза #тялотоговори #емоционалнаболка #психосоматика #необяснимаболка #травмавтялото #душаитяло #вътрешнолечение #емоциивтялото #менталноздраве #личностноразвитие #психология #духовенпът #осъзнаване #българскитикток #Майтреяговори