От разголване към полигамия – Студио Майтрея
От разголване към полигамия
Разголването на интимната зона – независимо дали чрез облекло, жестове, снимки или поведение – е несъзнателен зов за признание. Това не е просто акт на сексуалност. Това е вик: „Виж ме. Потвърди ме. Кажи ми, че съществувам и че съм значим.“ Зад всяко разголване стои нуждата от валидиране – от това някой отвън да ни каже, че имаме стойност, че сме желани, че сме обичани.
Разголването като заместител на любовта
Когато си бил отхвърлен в ранните си години – когато са те накарали да се срамуваш от тялото си, когато са те накарали да вярваш, че любов се заслужава само ако си „достатъчно красив“, „секси“, „пожелаван“ – тогава започваш да търсиш това навън. Започваш да се разголваш – не само физически, но и енергийно – с надеждата, че така ще получиш поне късче любов.
Но това не е истинско свързване. Това е сделка.
И сделката звучи така: „Ако ти покажа това, което мисля, че искаш, ще ми дадеш ли онова, което аз искам?“
Онова, което наистина искаме, обаче – е да бъдем приети. Да бъдем обичани отвъд външното. Да бъдем разпознати.
Валидирането през чуждите очи
Проблемът с външната валидирация е, че тя никога не стига. Тя е дупка без дъно. Дори хиляди хора да кажат „Колко си секси“, „Колко си красива“, „Колко те желая“, вътре в теб пак остава празно. Защото дълбоко в себе си не вярваш, че това си ти. Не вярваш, че си обичан – вярваш, че си употребен.
И затова се разголваш пак. И пак. И пак.
Когато в основата на сексуалността стои травма, срам и отхвърляне, тя се изкривява. Започваш да търсиш себе си във всеки партньор. Да вярваш, че следващият ще запълни празнината. Че ако още един човек те пожелае – значи си важен. Но никой не може да запълни нещо, което ти сам си зачеркнал.
Така се ражда емоционалната и сексуална полигамия – безкрайно търсене на себе си в чуждите очи, в чуждите ръце, в чуждите тела.
Но никой няма да ти даде онази обич, която не си получил като дете.
Никой не може да те върне към себе си, ако ти сам не си готов да се завърнеш.
Истината зад показността
Повечето хора, които често показват тялото си, разкриват всъщност болката си. Сексуалността става параван. Средство да се почувстват значими. Но в дълбочината стои онзи ранен вик: „Обичай ме, въпреки тялото ми. Обичай ме истински.“
Пътят към същността минава през срама
Това, което лекува, не е още един сексуален партньор. Не е още един лайк. Не е още една нощ на съблазняване.
Пътят започва, когато се осмелим да слезем в онази вътрешна тъмнина, където живее детето, което е било засрамено. И да го прегърнем. Да му кажем:
„Не ти си лош. С теб всичко е наред. Те не знаеха как да те обичат. Но аз мога.“
Тялото като храм, не като витрина
В работата ми с тантра масаж често виждам тази болка. Хора, които идват с нужда от докосване, но всъщност копнеят за нещо много по-дълбоко – да бъдат приети. Да могат отново да почувстват тялото си като храм, не като витрина. Когато това се случи – тогава започва истинското завръщане. Не към другия, а към себе си.
Разголването не е грях.
Но когато го правим, за да си докажем, че струваме нещо – губим себе си още повече.
А когато използваме тялото си като средство за любов – винаги ще сме гладни.
Защото любовта не се заслужава. Тя се помни. И се връща – отвътре.
С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
#разголване
#валидиране
#травмаисексуалност
#емоционаленглад
#психологиянаблизостта
#полигамияиболка
#търсененасебеси
#тялотокатохрам
#приеманенасебеси
#тантра
#тантрамасаж
#изцеление
#свързаност
#срамисексуалност
#душаитело