Механизмът на егото. Пътят към осъзнатостта и нашата същност
В началото е нашето зачеване.
Живот, зароден от паметта на две същества, носещи в себе си безброй много блокажи, страхове, вярвания и генетична памет, носеща ключа към нашето оцеляване – егото.
Срещата със света не започва при нашето раждане.
Тя започва още в мига, в който сме създадени.
Организмът на детето е част от тялото на майката и преживява като свои всяко нейно чувство, страх, болка, напрежение и всеки вътрешен блокаж. Детето не прави разлика между себе си и майката. То преживява нейната реалност като своя.
И още там започва първата програма за оцеляване.
Ние се раждаме с его.
Не защото сме лоши. Не защото сме погрешни. А защото организмът ни трябва да оцелее в света. Егото е механизъм за адаптация. То ни учи да се приспособяваме, да копираме, да бъдем като нашите родители, за да получим любов, приемане и сигурност.
И точно там започва първото отхвърляне на себе си.
Защото ние още в началото сме съвършени.
Но не го знаем.
Мозъкът започва да изгражда реална програма за оцеляване. Създава образ, изграден от вярванията, страховете и нуждите на нашите родители. От техните травми. От техните липси. От тяхното собствено отхвърляне.
И постепенно ние започваме да се откъсваме от реалността и от самите себе си.Започваме да подтискаме усещанията си, чувствителността си, истинската си природа, за да отговорим на очакванията. Да бъдем удобни. Да бъдем правилни. Да бъдем достатъчни.
Така започва животът в образ.
И така започва бягството от себе си.
Там се ражда нуждата от валидация. Нуждата някой отвън да потвърди, че сме стойностни, правилни и заслужаващи любов.
Но човек не търси валидация, защото е суетен.
Той я търси, защото вътре в себе си вече се е отхвърлил.
Ако например родителите на едно момиче са искали момче, то нейната женска същност още от самото начало ще бъде преживяна като грешка. Нейната чувствителност, женственост и сексуална природа ще носят вина и срам в подсъзнанието ѝ.
И тя може да не осъзнава това с години.
Може да живее цял живот в образ на силна, морална, правилна жена, без да вижда, че зад този образ стои страхът да бъде себе си. Защото егото не може да признае собственото си отхвърляне.То винаги заменя реалността с морал, вярвания и обяснения.
Там човек започва да вярва, вместо да изживява.
Започва да живее в разума и прекъсва връзката със своите усещания.
А тялото е нашето подсъзнание. То помни всичко.Всяко отхвърляне. Всяка болка. Всяка вина. Всеки страх. Всяко място, в което сме решили, че не сме достатъчни.
И с времето тази тежест започва да се проявява в живота ни. В отношенията ни. В сексуалността ни. В самотата ни. В тревожността ни. В нуждата непрекъснато да бъдем харесвани, приемани и потвърждавани.
В началото сме 100% его. А това означава 100% отхвърляне на себе си и замяна на реалността с вярване за нея. Това е живот в илюзия. Не защото човек лъже съзнателно. А защото не може да види отвъд програмата, през която възприема света.
И трябва да минат години. Понякога цял живот. Години в болка, самота, тревожност, празнота и вътрешно напрежение, за да започнем да осъзнаваме, че нещо не е както трябва. Че „нормалното“, в което живеем, не е нормално. Че не е нормално човек да живее откъснат от себе си. Че не е нормално да живеем в постоянен страх, вина и нужда от одобрение.
Осъзнаването започва в момента, в който човек започне да слуша усещанията си. Когато започне да вижда реалното си състояние, вместо образа си. Когато започне да осъзнава собственото си отхвърляне. И точно там започва истинският път.
Защото човек сам не може, да промени реалността, която неговият собствен разум е изградил – егото. Егото не може да излезе извън себе си. Именно затова е нужен друг човек, който да ти помогне да видиш това, което цял живот си избягвал.
Не за да те спаси. Не за да те поправи. А за да се срещнеш със себе си.
И точно върху това е изградена моята практика.
Не върху това да ти кажа кой трябва да бъдеш. Не върху това да те науча как да изглеждаш по-духовен, по-правилен или по-добър. А върху това да стигнеш до местата в себе си, които цял живот са били подтиснати, отхвърлени и заключени зад образа.
Места, които разумът не може сам да достигне, защото самият той е част от защитата. Затова в работата си използвам директен подход към подсъзнанието и тялото.
Защото тялото е самата памет на всичко преживяно.
То пази всяка травма. Всяка вина. Всеки страх. Всяко подтиснато усещане. Всяко място, където човек е спрял да бъде себе си.
Quantum Collapse Method работи именно там – в реалността, която е създала егото. Не на ниво логика и анализ, а на ниво вътрешно изживяване и осъзнаване.
А Тантра е пътят към това човек отново да започне да усеща себе си, тялото си, сексуалността си и живота през себе си, без вина, страх и отхвърляне.
Защото истинската промяна не се случва, когато човек научи нова теория.
А когато започне реално да преживява себе си по различен начин.
Тогава започва разпадането на стария образ.
И тогава започва истинската свобода.
Егото и илюзията за азът (болката), са само нужния инструмент и път към нашата осъзнатост. За съжаление, до там стигат по-малко от 1% от хората.
С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
Избери светлината
