Сексуалният блокаж – отхвърлянето на нашата същност
Сексуалният блокаж не е липса на желание.
Той е отказ да срещнем себе си. Да бъдеш себе си.
В момента, в който започнем да живеем през вярванията и разума си, ние се отделяме от тялото. А тялото не е просто физика. Тялото е самото подсъзнание – нашата реалност и същност. Всичко, което не можем да приемем като истина за себе си, остава там. Заключено. Потиснато. Превърнато в напрежение.
И точно това напрежение наричаме „блокаж“.
Сексуалността е мястото, където това излиза най-силно. Защото там контролът отслабва. Там изживяваме своето отхвърляне.
Оргазмът не е просто удоволствие. Той е разпад на образа. Това е моментът, в който умът губи контрол,а тялото поема. И в този момент няма кой да поддържа илюзията за това кой си. Оставаш без защита.
И ако под тази защита стои вина… ако стои срам… ако стои усещането, че си неправилен… точно това ще се появи.
Затова повечето хора не допускат да стигнат дотам. Не истински.
Те контролират. Задържат. Ограничават. Създават правила.Създават условия. Създават „правилен начин“ да бъдат сексуални. Но това няма нищо общо със сексуалността. Това е управление на образа.
Сексуалността се превръща в още една сцена,на която играем роля.
И тук идва една по-дълбока истина, която повечето хора избягват да видят:
Ние не влизаме във връзка, за да бъдем себе си. Влизаме, за да бъдем приети, защото ние не се приемаме.
Търсим среда, в която има сигурност. Гарантирано одобрение. Познат сценарий.
И тогава започваме да се нагаждаме. Да се представяме. Да контролираме себе си така, че да не изгубим другия – своя образ и роля там.
Сексуалността вътре в това не е свобода. Тя е договор. Тя е валидация.
И докато е договор…тя няма как да бъде истина. Затова изборът на партньор никога не е случаен. Той е отражение на нашия вътрешен модел.
А моделът не е просто мисъл. Той е натрупано преживяване.
Още от самото начало на живота ни.Още преди да се родим. Емоциите на майката. Страхът. Напрежението. Отхвърлянето. Всичко това се записва в тялото.
После идват първите реакции на света към нас. „Не прави така.“ „Срамно е.“ „Не трябва.“
И постепенно започваме да изграждаме образ. Образ на това кой трябва да бъдем,за да бъдем обичани.
И всичко, което не влиза в този образ…го отхвърляме – реално себе си.
Точно там се ражда сексуалният блокаж. Защото сексуалността е най-истинското изражение на това, което сме.
И ако има дори малко усещане, че това не е „правилно“… ние ще го потиснем. Но потиснатото не изчезва. То остава в тялото. И започва да управлява живота ни отвътре.
Това е причината да привличаме едни и същи типове хора. Да влизаме в едни и същи динамики. Да повтаряме едни и същи сценарии. Не защото „съдбата така е решила“. А защото това е реалността, която носим в себе си.
И тук идва най-неудобната истина: Повечето хора не искат да излязат от това.
Защото това означава да срещнат мястото, в което са се отхвърлили.
А това боли. И затова избират да останат в образа. В контрола. В познатото. Дори когато страдат.
Приелият себе си човек, изживяващия реално себе си, може да изживее себе си, с който и да било друг човек, защото в нашата интимност, срещаме и изживяваме само себе си и няма значение кой е другия. Тогава няма страх, вина и не търсим потвърждение, че сме правилни. Няма валидация. Тогава отпада нуждата, да избираме партньор, а сме това което сме. Без значение, кой стои насреща.
Тантра е път към това.
Тантра не те учи как да бъдеш по-добър. Тя разрушава нуждата да бъдеш какъвто да е, а просто да си. Тя те връща в директното изживяване. В тялото. В усещането за себе си.
И там няма къде да избягаш.
Защото това, което си потискал…ще се появи. Вината. Срамът. Страхът.
И тук идва мястото на Quantum Collapse Method.
Защото сам не можеш да стигнеш до корена.Умът няма достъп до него.Той е създал защитата.
Quantum Collapse Method те води там, където това е започнало.
В първото преживяване,в което си решил, че не си правилен.
И това не е спомен.Това е реалност, която още съществува в теб. И когато я срещнеш отново…но този път без защита…се случва нещо, което умът не може да направи.
Приемане.
Не като идея. А като преживяване.
И точно това освобождава блокажа.
Не техниката. Не знанието. А срещата.
Сексуалният блокаж не е проблем, който трябва да решиш.
Той е врата.Към всичко, което си отказал да бъдеш.
Въпросът не е дали искаш да го премахнеш.
А дали си готов да минеш през него.
С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
Избери светлината
