Съзнанието като избор, а не като сътворение
Не ни е създал никой. Ние сами сме избрали да ни има.
Това е една от най-дълбоките истини, до които човек може да стигне в своя път на осъзнаване. Защото в момента, в който осъзнаеш, че не си следствие на чужда воля, а израз на собствен избор, светът престава да бъде външна сцена. Той става твое продължение.
Душата не е някаква абстрактна същност. Тя е енергията, която реализира квантовите вероятности – потенциалното поле, което избира да се прояви. Когато тази енергия срещне материята, се ражда човек. Но дали от това ще се роди съзнание – това не е сигурно.
Много хора остават само на ниво его. Те живеят като програмирани форми, без да изградят вътрешен наблюдател. Его-то е илюзия на материята, то не е реално. И когато тялото приключи своята функция, умира и онова, което са мислили за себе си. Душата, като чиста енергия, продължава, но без запис на преживяното. Без Аз. Без памет.
Истинският „Аз“ се ражда едва когато човек използва егото не като господар, а като инструмент. Его-то е необходимото огледало, чрез което съзнанието се разпознава. Чрез него ние изграждаме осъзнаването си, а не идентичността си. И когато това се случи, душата вече има форма и съзнание – тя става индивидуална искра в океана на енергията.
Тогава смъртта не е край, а преход. Душата не се разтваря, а продължава като осъзната единица. Именно това е смисълът на въплъщението – не просто да живеем, а да създадем съзнание.
Няма висш Аз. Няма Бог. Това са идеи, родени от нуждата на егото да проектира смисъл отвън. Всички вярвания са форми на страх – страх от отговорност, страх от безкрайност, страх от края. Те са илюзии на ума, които заменят присъствието с удобство.
Реалността не се вярва. Тя се преживява.
Когато осъзнаеш себе си като избор на съществуване, не ти трябва спасител, нито Господ. Ти си проявеното съзнание на Вселената – и сам избираш какво да бъде тя чрез теб.
С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
Избери светлината 
