Защо е толкова трудно да бъдем осъзнати

Осъзнаването не е просто състояние на внимание. То е сблъсък със самата структура на егото, което ни държи в плен от момента, в който се родим. Егото е архитектът на нашата идентичност, изграден от травми, вярвания, морални конструкции и обществени очаквания. Неговата цел е една – да оцелее. Но за да оцелее, то ни държи в невежество.

Истинското осъзнаване е смърт за егото. Защото, когато започнем да виждаме ясно, вече не вярваме в неговите истории. А това го заплашва директно. Затова е трудно. Не защото сме слаби или „неразвити“, а защото се изправяме срещу най-древната програма в себе си.

Механизмите, които ни държат в плен

1. Вината – тя е едно от най-силните оръжия на егото. Вината е начин да държиш себе си заключен в миналото. Да вярваш, че трябва да плащаш безкрайна цена за избори, които вече са направени. Истината е, че няма вина – има опит и последствия. Вината е илюзия, създадена да те върти в кръг. Вината в нашето подсъзнание, е причината, за автоагресията и саморазрушителните модели в нас.

2. Правилността – обществото е вкопчено в идеята за „правилно“ и „грешно“. Тази дихотомия е капан. Когато търсим да сме „правилни“, ние всъщност търсим одобрение и приемане отвън. А това означава да жертваме истината си. Егото обожава правилността, защото тя поддържа маските живи.

3. Провалът – може би най-силният фантом. Страхът, че не сме достатъчни, че ще се провалим, е двигателят на цялата система на успехи и амбиции. Провалът ни кара да вярваме, че стойността ни зависи от външен резултат. Но това е абсурд – стойността е присъща на самото ни съществуване.

Истинският конфликт

Да бъдеш осъзнат означава да видиш, че тези механизми са лъжи. Но да ги видиш, означава да изгубиш основата, върху която си градил целия си живот. Това е като да осъзнаеш, че си живял в къща от огледала – и в момента, в който се обърнеш към светлината, всички отражения се пръсват. Тогава оставаш само със себе си.

И именно това плаши хората – да останат сами, без идентичността, без сигурността на ролите, без измисления смисъл. Затова повечето избират да се върнат в илюзията – по-болезнена, но позната.

Единственият реален начин към осъзнаване

Истината е, че има само един реален начин да бъдем осъзнати: да отработим травмите на ниво подсъзнание, които ни държат във вярванията и илюзиите на егото. Докато тези травми стоят неизлекувани, осъзнаването остава само интелектуална идея – нещо, което знаем, но не можем да живеем.

Когато травмите се освободят, автоматично се освобождават и вярванията, които поддържат егото. И тогава виждането става естествено. Тогава осъзнаването не е усилие, а състояние.

Начините, които аз мога да предложа за това дълбоко освобождаване, са три:

Тантра – като път на самоприемане, завръщане към тялото, енергията и вътрешната светлина, отвъд рамките на срама и вината.

ТЕС (Техника за емоционална свобода) – за освобождаване на емоционални блокажи и стари енергийни модели.

Пренареждане на матрицата – метод за директна работа с подсъзнанието, при който се излекуват корените на травмите.

Това са три различни врати към една и съща цел – свободата отвъд егото и неговите илюзии.

Осъзнаването като разрушение и свобода

Осъзнаването е разрушение – на вината, на правилността, на страха от провал. Но в това разрушение се открива истинската свобода. Не свободата да правиш каквото искаш, а свободата да бъдеш това, което си, без маски и условия.

Трудността идва не от самото осъзнаване, а от съпротивата срещу него. Егото се съпротивлява, защото знае, че ако се предадем на светлината, то ще умре. Но когато това се случи, започваме да виждаме света не през призмата на вина, правила и провали, а през простотата на битието.

Повечето хора стигат до вярване, че са осъзнати, на ниво разум. Тоест, това пак е потребност, да бъдем правилни. Поредната маска на егото. Вярват и говорят за Бог, за ангели, за светлината… Но това е само израз на копнежа им, да открият това и егото им го дава като илюзия. Но реалността е друга. На ниво разум няма как да промениш подсъзнанието, за това класическата психология не помага, тя замазва травмите. Истинската промяна се случва само на едно място – нашето подсъзнание, а там сами нищо не можем да променим, колкото и да си мислим, да разбираме, всичко си остава на ниво разум и его. А цялата ни реалност се формира в подсъзнанието. Там се определя, в какво вярваме и какво виждаме. И когато започнем, да правим промените там, света се променя и започва да идва истината.

Тогава за пръв път в живота си вкусваме истинската реалност.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината