Оргазмът в тантра – когато егото заспи, а душата се събуди
Ние живеем в и със своето его. То винаги иска да бъде право, да има контрол, да държи юздите на всяко преживяване. Дори в най-интимните си моменти, ние не сме свободни – защото дълбоко в себе си носим вярата, че трябва да бъдем „достатъчни“. Нашата полова принадлежност се е превърнала в роля, в социална стока, в доказателство за стойност, а не в жива, истинска реалност.
Още от деца ни учат, че сексуалността е нещо срамно, мръсно, което трябва да се крие. Да бъдем мъж или жена – това се превръща в условие, в рамка, която някой трябва да „заслужи“. Израстваме с убеждението, че любовта и телесността трябва да се купят чрез одобрение, внимание, признание. И когато пораснем, несъзнателно започваме да играем тази роля – да даваме себе си само ако срещу това получим нещо.
Но истината е проста: ние се раждаме мъж или жена. Това е изначално състояние на енергията, не условие и не сделка. Нашата сексуалност не е „правилна“ само при определени обстоятелства, не е притежание, не е нещо, което трябва да се даде или задържи. Тя е израз на самия живот в нас – на неговия ритъм, на неговата пълнота, на неговото безусловно излъчване.
А когато започнем да асоциираме своята стойност и принадлежност само с един конкретен човек, губим връзката с тази изначална същност. Тогава нашата сексуалност се превръща в стока, а любовта – в договор. Вече не преживяваме, а търгуваме. Не се сливаме, а се ограничаваме.
В практиката си не съм срещал нито една жена, която да не носи в себе си отхвърляне на собствената си женска енергия. Болката, срамът, вината и страхът са заключили тази енергия дълбоко в подсъзнанието, превръщайки естественото в нещо изкуствено.
Оргазмът на егото е просто реакция. Той е нуждата да се докаже нещо – че сме желани, че сме добри, че сме способни да дадем или получим удоволствие. Това е театър, в който актьорите играят за аплодисменти, а не за истина. Всичко се превръща в задължение и условие, а истинското удоволствие изчезва.
Истинският оргазъм обаче може да се случи само там, където няма рамки, граници и контрол. Той е изживяване на нашата същност – не на тялото, а на духа. В него егото спи, а душата се пробужда. Енергията започва да тече свободно и се превръща в жив поток, който обединява всяка клетка с източника на живота.
И точно в този момент на пълно разтваряне оргазмът става не просто усещане, а реално изживяване на реалността. Не онова, което възприемаме през умовете си, а самата истина на битието – чиста, безкрайна, неделима. Това е миг, в който осъзнаваш, че ти не преживяваш реалността, а си самата реалност.
Тантра не може да се случи там, където има условия и рамки. Тя не може да бъде преживяна между хора, които все още са в лични отношения, обвързани чрез очаквания, привързаности или страх от загуба. Защото там, където има „мой“ и „твой“, няма пространство за божественото. Тантра води по пътя на безусловното приемане на себе си – път навътре, към самия източник на нашата същност. Това е пътят на пълното разтваряне в любовта, която не принадлежи никому, а просто е.
Това не е моментен пик, а състояние на съществуване. Това е оргазмът на тантра – в който не тялото свършва, а душата се разтваря. В него няма „аз“ и „друг“, няма време, няма посока. Има само безкрайно сливане с живота, с любовта, с това което винаги е било.
Тантра не учи как да достигнеш оргазъм. Тя учи как да се пробудиш в него – защото той вече е в теб. Това е връщането към естественото състояние на съществото, където всяко докосване, дъх или поглед е свещен. Там няма нужда да доказваш, да угаждаш или да играеш. Там просто си.
Оргазмът в тантра е изчезването на егото и разтварянето в живота.
Това е пробуждането на душата в собствената ѝ безкрайност – в реалното преживяване на самата реалност.
С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
Избери светлината 
