Любовта като път на освобождение, а не нужда

Тази статия е част от моята поредица за любовта, егото и пътя на осъзнаването.

Повечето хора, когато казват „любов“, всъщност имат предвид липсата на любов. Те чувстват празнота в себе си и търсят някой друг, който да я запълни. Егоистичната любов е глад – желание да получим внимание, грижа, топлина. Тя е очакване и условие: „Обичам те, ако ме обичаш. Давам ти, ако ми върнеш.“ Това не е любов, а сделка, в която човек непрекъснато изисква доказателства.

Истинската любов няма нищо общо с това. Тя е освобождение – разгръщане на душата, която прелива от светлина и я споделя. Тя е пълнота, която не се нуждае да бъде потвърдена отвън. Когато обичаш истински, ти не очакваш нищо. Просто излъчваш тази енергия, защото си станал самата любов.

Любовта на егото е окови – тя ражда ревност, страх, привързаност и болка. Истинската любов е врата към свободата – тя освобождава и теб, и другия. Тя не е притежание, а приемане. Не е желание за контрол, а готовност да дадеш пространство.

Когато започнем да разпознаваме разликата между нуждата и любовта, тогава виждаме, че никой не може да ни „даде“ любов. Можем само да се свържем с нея вътре в себе си и оттам да я споделим. Всичко друго е илюзия, сянка, която наричаме „любов“, но която изчезва при първата промяна на обстоятелствата.

Любовта е нещо много повече – тя е път към себе си, към истинската ни същност. И когато я намерим вътре, тогава връзките ни с другите стават не бреме, а благословия.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината