Самота и пълнота – илюзията, че друг ни завършва

Тази статия е част от моята поредица за любовта, егото и пътя на осъзнаването.

Една от най-големите лъжи, които културата и романтичните митове са ни внушили, е, че някой „там навън“ е нашата половинка. Че сме непълни и че ще намерим завършеност едва когато се слеем с друг. Това е красива история за филми и песни, но в реалния живот се превръща в капан на зависимостта.

Защото, ако вярваш, че си половин човек, винаги ще търсиш друг да те допълни. А когато го намериш, ще се вкопчиш, ще се страхуваш да не го изгубиш, ще правиш компромиси със себе си – защото без него си „непълен“. Точно тук се ражда ревността, страха от изоставяне, илюзията за притежание. Това не е любов, а взаимна заложничество.

Истината е, че ти никога не си бил половинка. Ти си цял. Самотата, която усещаш, не е празнина, която друг може да запълни. Тя е знак, че си загубил връзката със собствената си вътрешна светлина.

Докато не си срещнал себе си, всяка връзка ще бъде бягство – опит другият да ти даде това, което не си готов да видиш вътре в себе си. И затова повечето връзки се превръщат в договор между две липси: „Аз ще запълвам твоята празнина, ти ще запълваш моята.“ Но празното плюс празното не прави цялост. То прави още по-дълбока зависимост.

Пълнотата идва само отвътре. Когато си в присъствие със себе си, когато спреш да бягаш от тишината и самотата, откриваш, че всъщност никога не си бил сам. Вътре в теб има пространство, което е цяло, свободно и живо.

И тогава вече можеш да бъдеш с друг човек не от нужда, а от избор. Не за да бъдеш завършен, а за да споделяш своята завършеност. Това е любов – когато двама цялостни се срещат и създават не зависимост, а партньорство.

Ако чакаш друг да те направи „цял“, винаги ще живееш в страх да не го изгубиш. Ако си цял в себе си, вече няма какво да губиш – можеш само да обичаш.

Извод:

1. Митът за половинката е илюзия. Ти не си непълен и никой не може да те завърши отвън.

2. Самотата не е липса на друг, а загуба на връзка със себе си.

3. Връзки, основани на нужда, раждат зависимост. Там любовта се бърка с притежание и страх.

4. Истинската пълнота идва отвътре. Когато си цял в себе си, вече не търсиш някой да запълни празнината.

5. Любовта е споделяне на цялост. Двама осъзнати и завършени души създават партньорство, а не взаимна зависимост.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината