Невъзможността да се изправиш срещу себе си

Невъзможността да се изправиш срещу себе си

Най-страшното нещо в живота на един човек не е смъртта.
Най-страшното е да живееш целия си живот, без да се изправиш срещу себе си.
Без да влезеш в мълчаливата стая на собствената си сянка.
Без да си задал най-важните въпроси:
Кой съм аз? Защо съм такъв? Какво крия от самия себе си?

Това, което повечето хора наричат „живот“, е бягство.
Бягство в роля, в работа, в деца, в постижения, в страдания и в постоянни оправдания.
Вътрешният диалог е подменен от мантрата „нямам време, не е важно, не искам да се връщам назад“.
А истината е, че това „назад“ е най-святото място –
това е детето в теб, което си оставил само…
душата ти, която вика да я чуеш…
травмата, която чака не за обяснение, а за съчувствие.
Ако не се изправиш пред нея, тя ще се изправи пред теб –
в болест, във връзка, в криза, в срив.

Невъзможността да се изправиш срещу себе си не е слабост.
Тя е вътрешен отказ от любов.
Любов към себе си.
Това е сякаш сам си казваш: не заслужаваш истината. Не заслужаваш да бъдеш разбран. Не заслужаваш да бъдеш излекуван.

Моята работа, моето призвание, не е да ти кажа какъв да бъдеш.
А да те върна в онази точка, в която си се отрекъл от себе си.
Да те задържа, когато искаш да избягаш.
Да ти покажа, че през болката минаваш не за да страдаш, а за да се родиш отново.
Че сянката ти не е чудовище – тя е твоята истина, заключена в страх.
А аз ще бъда с теб, докато не я погледнеш и не си кажеш:
Това съм аз. И това също съм аз. И не ме е срам да го приема.

Изцелението започва от срещата.
Срещата със себе си.

С любов и подкрепа,
Александър Данаилов
Майтрея

#себепознание
#вътрешнопробуждане
#духовенпът
#емоционалноизцеление
#психологиянабъдещето
#травмаитрансформация
#сянкатавнас
#истинскояаз
#работасъссебе
#АлександърДанаилов
#Майтрея