Когато живееш всеки дъх във вина…Моята изповед и моя път към свободата! – Студио Майтрея
Когато живееш всеки дъх във вина…
Моята изповед и моя път към свободата!
Какво представляват статиите, които пиша и споделям с вас…
Моят път, през болката, вината, страха и надеждата, че имам правото и смисъла, да бъда тук и че съм правилен.
Това е моят път, през моето царство на сенките. Там са чудовището под леглото, това в гардероба и онова, което ни дебне навън в тъмното.
През последната седмица стигнах до центъра, на моето появяване тук, в този живот и до центъра на тази болка, тази вина, които така ловко поставят нашата стойност под въпрос.
Стигнах до съзнанието, че съм заченат не с любов, не с желанието на моята майка да ме има, а с болка и страдание. Че моята искра се е зародила, чрез изнасилване!
Половин час след това осъзнаване бях с 40⁰ температура и тежка кашлица. Разболях се.
На третия ден с 40⁰, аз реших да отида там, в детството си и да се изправя, срещу „греховете“ от откриването на своята сексуалност и „глупостите“, които бях правил. Там имаше много вина.
Днес дойде финалното осъзнаване и приемане, че в първите години от своя живот, сърцето на моята майка е било затворено за мен. Защото е било затворено и за самата нея.
Това беше ужасен шок за мен, защото именно моята майка ми показа, какво е безусловната любов.
Тази невероятна жена, която помагаше на всеки човек по пътя си, без да поиска или очаква нещо в замяна, си отиде преди пет години. И през целия ми живот, аз съм се скарал с нея не повече от три пъти. Тя беше невероятен приятел и човек.
За това, в моето съзнание и сърце, нямаше място за тези истини.
Днес осъзнах кога моята майка е станала този човек, когото познавам. Когато бях на пет, тя се разболя от рак – четвърта бе група. И там, в този момент, застанала на прага на живота, тя е избрала себе си, мен и любовта – светлината в себе си, както направих и аз преди четири години.
Тогава тя, без операция, без лъче или химиотерапия се справи с рака!
Но в онези първи пет години на моя живот, случилото се бавно я е убивало. А в мен се е настанила една огромна вина, че съм грешка, че няма място за мен тук. Че всичко което правя е грешно.
Но всичко това неосъзнато, в основата на моята реалност.
Сега пред мен е последната крачка към себе си, да приема тези истини, че не съм дошъл желан и че в началото не е имало и любов за мен. Да приема и аз, да си дам този смисъл и любов, там, за себе си! След малко, ще затворя очи и ще погледна дълбоко в себе си, в сърцето си. И там ще отида да говоря с моята майка и да и кажа, че я обичам и че не е сама там, в началото и нейната болка. И ще оставя болката да си отиде.
А защо пиша тази статия ли? Заради себе си и нея. И зареди всички вас, които търсите път през болката. Защото когато бях лапнал дулото на заредения пистолет, аз също открих своята светлина и избрах любовта и пътя по който вървя сега!
С цялото ми сърце, от мен, изнасиления, сина на изнасилвача на моята майка и син на най-невероятната жена на света!
Александър Данаилов
Майтрея
#ПътятКъмСебеСи #ОсвобождаванеНаБолката #БезусловнаЛюбов #ТравмаИЛечение #АлександърДанаилов #Майтрея