Три често срещани ограничаващи вярвания в живота ни и метод за разрешаването им
Студио За Масажи и Холистична терапия Майтрея
https://www.massage-varna.com
Подобни статии
Вярата, че ние сме причината за действията на другите
Вярата, че ние сме причината, за действията на другите
Темата „вярата, че ние сме причината за действията на другите“ докосва едно от най-дълбоките вътрешни изкривявания, които човек може да носи в себе си. Това не е просто емоционална реакция – това е цяла вътрешна парадигма, която формира реалността ни, отношенията ни, границите ни… и най-вече – вината ни.
Началото е в детството
Много често тази вяра се заражда в първите ни години, когато детето преживява отказ, агресия или отдръпване от родителите си, но не може да разбере контекста на случващото се. Тогава, за да оцелее психически, то избира виновността пред хаоса. „Мама се кара, защото аз не съм достатъчно добър.“ „Татко си тръгна, защото аз съм лош.“ Така се създава моделът: „Аз съм причината за всичко, което другите правят.“ И този модел започва да ръждясва в тялото, в нервната система, в усещането за стойност.
Капанът на тази вяра
Носейки я несъзнателно, започваме да се чувстваме отговорни за чуждите емоции – че някой ни изоставя, защото ние сме направили нещо грешно. Че някой се държи грубо, защото ние сме го провокирали. Че другият страда, защото ние не сме достатъчно обичащи, добри, или се проваляме.
А истината е проста: всеки носи своето огледало, своята проекция и своята несъзната болка. Това, че някой реагира по определен начин, не означава, че ти си причината. Ти си може би поводът, но не и източникът.Енергийна и психосоматична цена
Тази вяра не е безобидна. Тя води до хронична тревожност, емоционално изтощение и загуба на усещането за лична идентичност. Много от жените, които идват при мен, живеят точно в това: постоянно самообвинение, стремеж да угодят, да не бъдат отхвърлени. И съответно – напрежение в гърдите, стомашни блокажи, проблеми с щитовидната жлеза, липса на сексуално желание и усещане за тежест в живота.
Какво правя в своята практика
Моята работа е да те върна обратно в теб. Да разплетем този възел – чрез допир, чрез виждане, чрез отваряне на енергията и разпознаване на първоначалната рана.
Тантра масажът не е просто освобождаване на напрежението – това е дълбоко изчистване на шаблони, на вярвания, на фалшиви отговорности. Тогава тялото започва да диша свободно. И тогава жената започва да усеща: „Аз съм. Аз не нося отговорност за чуждите избори. Аз избирам себе си.“Ако носиш тази тежест – зная как да я разплета с теб. Има път навън. Има начин да се върнеш към своята истина.
С любов и разбиране,
Александър Данаилов
Майтрея#емоционалноосвобождаване #травмиотдетството #личниграници #вътрешнолечителство #тантрамасаж #психосоматика #осъзнаване #женскаенергия #емоционалнавина #възстановяваненасебе #MaitreyaStudio #АлександърДанаилов #духовнолечение #всичкозапочвавдетството
Истинските причини за напълняване и пътят към освобождаване от излишното тегло – Студио Майтрея
#майтрея #тантра #отслабване
#стрес
#травма
#подсъзнание
#емоции
#тялото
#осъзнатоживеене
#холистично
#метаболизъм
#енергиятялотоЛимфодренажният масаж- ползи за нашето тяло и здраве – Студио Майтрея
#лимфодренаж #масаж #имунитет #детоксикация #здраве
Принципът и Пътят на Любовта – Ключ към Петото Измерение – Студио Майтрея
#любов
#петотоизмерение
#осъзнатживот
#духовенпът
#пробуждане
#висшавибрации
#съзнание
#душевналюбов
#енергиятаналюбовта
#вселенскизакони
#вътрешнасила
#духовнаеволюция
#светлинаивибрация
#всичкоеедно
#сакралнаистинаИлюзията на духовното: когато егото облече бели дрехиПо пътя на болката… – Студио Майтрея
Илюзията на духовното: когато егото облече бели дрехи
по пътя на болката
В този свят, където всичко може да се купи, дори и просветлението стана продукт. Масовата духовност се превърна в пазар. Бели дрехи, усмивки, ритуали, свещи, церемонии, кристали, „сестри“, „братя“, гурута, създатели на реалности… И сред всичко това – Егото триумфира, само че вече с мантра на устата.
Стигнах до тук не защото исках. А защото болката ме доведе. Истинската. Онази, от която се разпадаш, крещиш, разкъсваш се, и в крайна сметка – падаш. Не в медитативна поза, а на колене. Сам, в мрак, без публика, без лайкове.
Истинската духовност не е красива. Тя е смърт.
Смърт на всичко, което си мислел, че си. Смърт на представите, на „духовния“ ти образ, на нуждата да бъдеш харесан. Болката е единственият портал, който не можеш да фалшифицираш. Няма как да я заобиколиш, нито да я украсиш с позитивни утвърждения. Тя идва, за да разруши. И ако позволиш – ще съгради.
Гледам хора, които наричат себе си „духовни“, но не говорят с родителите си, не признават грешките си, бягат от сянката си и отхвърлят всеки, който не ги възвеличава. Не, това не е пробуждане. Това е бягство, ново, по-елегантно и по-луксозно. Егото вече не иска да бъде велико – иска да бъде осъзнато. Но пак иска да бъде нещо.
Аз самият съм минал през това. И може би още минавам. Падал съм в капана на думи като „вибрация“, „освобождаване“, „извисяване“, докато тялото ми е крещяло от стари травми, а душата ми – мълчала, защото вече не ѝ вярвах.
Болката е моят учител. А не етикетите.
Тя ме доведе до истината, че не съществува духовност, ако не си готов да се разголиш пред себе си напълно. Да признаеш: „Не съм добре. Лъжа се. Бягам. Манипулирам. Искам да бъда обичан, дори когато играя любов.“ Това е началото.
Истинската духовност не започва в храм. Започва в мръсотията, в срама, в телесната памет, в болките по мускулите от задържани сълзи. Започва, когато позволиш на някого да те докосне – не с ръка, а с присъствие. Когато позволиш на тялото да говори, на болката да поведе, и на душата да си спомни.
Не ме интересува дали си чел сто книги и си бил на хиляда ритуала.
Интересува ме – можеш ли да останеш в тялото си, докато плачеш?
Можеш ли да обичаш някого, който не отговаря на представите ти?
Можеш ли да си мълчиш, когато егото ти иска да вика?
Можеш ли да признаеш: „Аз не съм това, за което се представям.“?Това е пътят. По пътя на болката. Не е красив. Не е Instagram-духовност.
Но е истински. И единствено той води до любов. Истинска. Без украшения.И ако някога си готов да тръгнеш по него – разсъблечен, наранен, но смел – ще те чакам. Не като учител. Не като гуру. А като друг, който е минал през огъня и още мирише на пепел.
С любов и разбиране,
Александър Данаилов
Майтрея#духовност
#его
#истина
#пробуждане
#болка
#съзнание
#пътят
#маитрея
#александърданаилов
#духовнопробуждане
#безфилтър
#енергийноизцеление
#тантрапът
#вътрешнаработа
#сенкатавтеб
#духовноего
#духовнаилюзия
#реалнадуховностБезсмъртното тяло и илюзията на времето
Истината, която човечеството все още не е готово да приеме, е че човешкото тяло е безсмъртно. То не е създадено, за да умира, а за да бъде проводник на съзнанието – израз на душата в материята. Тялото се поддържа живо не от биохимията, а от енергийния поток – от свободното движение на жизнената сила през…
