Срамът на жената – да бъде жена, да бъде страстна, да изяви своето желание.
Срамът на жената – да бъде жена, да бъде страстна, да изяви своето желание.
Още от малка, жената бива научена, че нещо в нея е „твърде много“ – твърде чувствителна, твърде емоционална, твърде сексуална. Когато детското ѝ тяло започне да се променя, започва и внушението, че тялото ѝ е източник на опасност – за нея самата и за другите. Всяка дреха, всяка усмивка, всяко поглеждане започват да се преценяват през погледа на външния свят, който я поставя под наблюдение, под етикет, под вина.
Постепенно тя започва да се разделя с една част от себе си – със своята страст. Започва да вярва, че желанието ѝ е нещо срамно. Че ако изрази какво иска, ако покаже, че има нужда, че има огън в себе си – ще бъде наказана, осъдена, наречена „лекомислена“, „курва“, „манипулативна“. Или просто ще бъде отхвърлена.
И това отхвърляне е най-дълбокият страх на женското същество – не да бъде гола, а да бъде видяна в цялата си истина. Да бъде видяна като жена с плът и копнежи, с огън и нежност, с желание не само да бъде обичана, но и да обича. Да бъде жена, която не се срамува да поиска, да даде, да се разкрие.
Този срам е насаден. Той не ѝ принадлежи. Но тя го носи.
И докато го носи, тялото ѝ се свива. Погледът ѝ се скрива. Сърцето ѝ се затваря. Женствеността ѝ се заключва в роля. В удобна, кротка, „приемлива“ версия на себе си, в която няма място за експлозията от живот, която всъщност е.
Но животът не търпи задържане. И когато тази естествена енергия не намира път навън – тя се обръща навътре. Започват хормонални дисбаланси, проблеми с яйчниците, ендометриоза, кисти, миоми, болки в таза, ниско либидо, усещане за изтощение, дори безплодие. Подтиснатото желание не изчезва – то се капсулира в тялото и започва да говори чрез болка. През кожата, през гърдите, през щитовидната жлеза, през съня, през паниката и депресията. Това, което жената не е казала с думи и не е изразила с тялото си, започва да се изписва в нея като диагноза.
Но когато една жена започне да се завръща към себе си… Когато се осмели да погледне в този срам, да го преодолее, да си върне гласа, да усети как влагалището ѝ не е „мръсно“, а свещено, как гласът ѝ не е досаден, а истинен, как тялото ѝ не е срамно, а храм… Тогава нещо дълбоко се случва.
Започва пробуждането.
И тогава се ражда онази жена, която не само носи страстта, но и я излъчва с достойнство. Не за да я използва като оръжие, а като истина. Като начин на съществуване. Като път обратно към своята пълнота.
А ако тази жена стигне до мен – и носи в себе си този срам, този страх да бъде, да пожелае, да се отвори – аз ѝ подавам ръка. Не за да я направя различна, а за да ѝ помогна да си върне себе си. Тялото си. Гласа си. Правото си да желае и да бъде желана, без да бъде наранявана или използвана.
И ако усещаш, че си една от тези жени, ако чувстваш, че тялото ти мълчи, но душата ти крещи, че иска да бъде чута – поканвам те.
Поканвам те да дойдеш при мен, в едно защитено, свещено пространство, където няма осъждане, няма притеснение, няма роля, която да играеш.
Тантра масажът, който давам, не е еротика. Това е дълбока практика на виждане и освобождаване.
Работя през дъха ти, през усещането в тялото, през нежното присъствие, което ти позволява да се разтвориш – без страх. Да усетиш отново своята енергия, своята женственост, своята цялост.
Много жени, след срещите ни, ми казват, че са започнали да се събуждат – не просто сексуално, а жизнено. Цикълът им се нормализира. Болките изчезват. Очите им започват да блестят. Тялото се отпуска. Сякаш душата най-после си е дошла у дома.
И това не е чудо. Това си ти – такава, каквато винаги си била.
Аз просто съм там, за да те видя. Да те държа в това пространство. И да те подкрепя да си върнеш себе си.
Защото това, че една жена желае – не означава, че е за ползване.
Означава, че е жива.
С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
#срамътнажената
#женскаенергия
#тантрамасаж
#свещенажена
#върниситялото
#разблокирайсебеси
#тялототиказваистината
#емоционалноизцеление
#енергийнаработа
#тантрабългария
#пътяткъмсебеси
#безсрамносебеизразяване
#помощзажени
#маитрея
#александърданаилов