Религията – пътят, по който хората губят своята стойност и духовност

Религията има едно скрито, но фундаментално въздействие върху човека: тя системно го поставя на второ място. Не „по значение“, а по същност. Човекът не е център на своя живот, не е творец на своя път – той е изпълнител, подчинен на правила, текстове, авторитети, които му казват какво е „правилно“ и какво „грешно“. Вярата, както се преподава в повечето институции, не учи на вътрешна сила или осъзнат избор. Тя учи на страх, вина и зависимост – трите основни инструмента на робството.

Този модел е невидим за мнозина, защото вярата винаги се представя като спасение, светлина, път към истината. Но истината е, че колкото повече човек се идентифицира с външните авторитети, толкова повече губи себе си. Човекът започва да живее според чужди стандарти, да съди себе си и другите чрез чужди очи. Всеки избор се превръща в съобразяване, всяка радост – във възнаграждение, а всяка вина – в наказание, което идва не от живота, а от въображаемата „правилност“, която някой друг е наложил.

Религията е и бягство от отговорността за собствения живот. Когато човек прехвърля властта върху външни авторитети (Бог или църква), той автоматично прехвърля и отговорността – решенията, последствията, грешките и успехите вече не са негови. Това създава илюзията за безопасност, но всъщност отнема силата да създаваш своята реалност и да носиш последствията на собствените си избори.

Резултатът е вътрешно робство. Човекът престава да бъде творец на своя живот, престава да се вслушва в своя глас и да усеща собствената си истина. Възпитаван е да следва, да се подчинява, да се страхува. Той не избира живота си – той го изпълнява. И колкото повече изпълнява, толкова по-малко живее.

Истинската духовност е точно обратното. Тя не поставя външен авторитет над човека. Тя не изисква робство. Тя е път към вътрешната автономия – към момента, в който човекът започва да усеща собствената си светлина, собствената си истина и способността да избира. Тогава вярата не е външно наложено правило, а вътрешно осъзнато доверие в живота и в себе си, че той единствен избира и решава своята съдба.

Проблемът е, че обществото масово бърка религията с духовност. Истинската духовност те освобождава. Религията те ограничава. И докато човек се бои да стъпи извън рамките, докато търси разрешение от външния свят, вътрешната свобода остава недостъпна.

Вътре в теб е светлината, която никой не може да ти отнеме. Истинският път започва, когато разпознаеш, че вярата не трябва да бъде господар, а инструмент – средство да се докоснеш до собствената си сила. Робството свършва, когато човекът се изправи пред себе си, осъзнае стойността си и избере живота си сам.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината