Повечето хора, които търсят изход от болката си, какво реално очакват…

Повечето хора, които търсят изход от болката си, какво реално очакват…

Повечето хора, които търсят изход от болката си, не осъзнават, че търсят не изцеление, а упойка. Те идват, претоварени от страдание, от емоционални и телесни симптоми, които ги карат да се чувстват изгубени… но в дълбочината си, не искат да се променят, а просто да спрат да усещат.

Желанието им не е за трансформация, а за облекчение. Искат някой да им свали товара, но без да се налага сами да го разгледат. Очакват метод, техника, терапия, дори чудо, което да им даде резултат без процес, покой без търсене, любов без болка. Искат да се почувстват „добре“, но не и да разберат защо толкова дълго не са били.

Истинското изцеление обаче не започва с техника. То започва с истината. А истината боли. Боли, защото разбива илюзиите, върху които сме градили самоличността си. Разголва травмите, които толкова внимателно сме замели под съзнанието. Разрушаването на тези илюзии не е жестокост – това е милост. Само така започва новият път.

Но това е път на смелост, не на комфорт.
Път на пълно разсъбличане от роли, убеждения и страхове.
Път, в който не аз като терапевт „те лекувам“, а в който ти започваш да виждаш.
Да виждаш как сам си създал света, в който страдаш.

Повечето не идват с желание да бъдат видени, а с очакване да бъдат съжалени. Искат нежност, но не истинска близост, защото тя изисква уязвимост. Искат допир, но без отваряне. Искат да ги държиш за ръка, но не и да ги поведеш навътре. Искат да бъдат излекувани… без да се разболеят отново от собствената си истина.

Много от жените, които идват при мен, усещат интуитивно, че тантра масажът не е просто разтоварване, а покана към онова дълбоко пътуване. Но когато процесът започне, когато докосването отвори вратата към потиснатата болка и тялото започне да си спомня, мнозина се плашат. Искат да се върнат обратно към познатото, към сигурното страдание. Защото в него поне има контрол.

Контролът е последната маска, която егото не иска да свали. То предпочита болката, стига тя да е позната. Стига да може да я предвиди, да я удържи, да я назове. А любовта? Истинската любов – тази, която лекува – тя е хаос за егото. Тя разрушава подредбата на травмите. Поставя светлина там, където толкова дълго е имало само сянка. И не всеки е готов да види в светлина това, което доскоро е крил в тъмнина.

Истинското освобождение изисква пълна капитулация пред себе си. Пред Истината.
И не всеки е готов за това. Но онези, които са… те започват да светират.
Техните очи се променят. Техните тела започват да дишат различно.
А душата… душата най-сетне се чува.

Промяната не идва в шум. Тя идва в тишината след сълзите.
В дъха, който най-накрая преминава свободно през тялото.
В онзи миг на допир, в който не търсиш удоволствие, а истина.
И тогава се случва чудото. Не защото аз съм направил нещо велико,
а защото ти си спряла да бягаш от себе си.

И ако четеш това и усещаш, че си една от тях – че не търсиш упойка, а път…
Тогава си добре дошла.
Ще вървя до теб, но ще вървиш сама.
Ще бъда огледалото, но ще трябва да погледнеш в него.
Ще докосвам с респект и истина – така, както душата ти е чакала цял живот.
Ако си готова – пътят вече е започнал.

С любов и разбиране,
Александър Данаилов
Майтрея

#болкатаелекарство
#истинатаболи
#тантрамасаж
#душевнолечение
#емоционалноизцеление
#пътятнавътре
#женскаенергия
#трансформация
#маитрея
#александърданаилов