Отказа да приемем истината – пътят на агонията

Отказа да приемем истината – пътят на агонията

Агонията не започва в мига на болката. Тя започва много по-рано – в мига, в който видим истината… и я отхвърлим.

Истината никога не идва като враг. Тя не нахлува с удари, не крещи. Истината е тиха. Понякога е просто едно усещане, понякога е шепот в сърцето, друг път – поглед, който не можеш да избегнеш. Но винаги е там, когато си готов да я видиш. А понякога дори когато още не си.

И точно тогава – когато я зърнем, когато нещо в нас се раздвижи, когато душата разпознае онова, което умът още не иска да приеме – започва съпротивата.

Този отказ да приемем. Това упорито „не може да е така“, „не съм аз“, „не сега“, „не искам да знам“. И този отказ е като забиване на пирон в самото ни съществуване. Защото от момента на отричането, ние живеем в разрив между вътрешното и външното, между душата и егото, между това, което е… и това, което си казваме, че е.

Така започва агонията – не като вик, а като мълчаливо разпадане отвътре.

Отказът да погледнем в очите болката си, грешките си, лъжите си, изборите си – създава в нас една паралелна реалност, в която сме вечни жертви, винаги „някой друг е виновен“, винаги „нямам избор“. Тази илюзия е удобна. Но тя убива. Бавно, сигурно и безмилостно. Първо духа. После тялото. После всичко.

Истината не боли. Болката идва от сблъсъка с нашето нежелание да я приемем. Но когато я допуснем – наистина я пуснем вътре, в цялото си същество – нещо се променя. Не винаги веднага. Не винаги без сълзи. Но идва облекчение. Идва яснота. Идва сила.

А когато започнеш да вървиш с истината, а не срещу нея, откриваш, че агонията никога не е била наказание. Била е пътепоказател. Била е зов към теб самия.

Затова ако усещаш, че нещо в теб крещи без думи – спри. Вгледай се. Почувствай. И си задай въпроса:

Каква истина още отказвам да приема?

Ако имаш нужда от помощ в този процес, ако усещаш, че е дошло време да видиш онова, което отдавна търси погледа ти – аз съм тук. В студио Майтрея, ще бъда до теб в този вътрешен преход – с присъствие, с разбиране, с допир, който не просто лекува, а помага да си спомниш коя си.

Стига само да решиш.

С любов и присъствие.
Александър Данаилов
Майтрея

#ИстинатаБоли
#ПътятКъмСебеСи
#ДуховноПробуждане
#ВътрешнаАгония
#ОтказътОтИстината
#СянкатаВНас
#ЛечениеНаДушата
#ЕмоционалноОсвобождение
#ТрансформацияЧрезБолка
#Майтрея