Най-страшното състояние за човека – низшият интелект и бедната душа

Най-страшното състояние за човека не е болестта, самотата или смъртта.

То е онова, в което духът му е затворен, умът – ограничен, а душата – бедна.

Низшият интелект е най-фината форма на невежеството. Той е умен, но неосъзнат. Знае, но не разбира. Мисли, но не вижда.

Това е умът, който се страхува от простотата на истината и я облича в мистификации. Той не може да приеме, че същността на всичко е тук и сега – достъпна, жива и без думи. Затова я превръща в идея, в догма, в образ.

Именно там се раждат Бог и религията – като проекции на изгубената връзка със Същността.

Когато човек не може да усети вътре в себе си живия източник на съществуването, той го поставя извън себе си. Нарича го Бог, създава му храмове, правила и ритуали, защото така му е по-лесно – да почита нещо външно, вместо да срещне истината в себе си.

Така се ражда и мистификацията – нуждата на ограниченото съзнание да обясни онова, което не може да преживее и опознае.

Бедната душа е онова съзнание, което е престанало да чувства.

Тя живее в страх и вина, в нужда от контрол, в търсене на смисъл отвън. Вярва в авторитети и се страхува да погледне вътре, защото там я чака тишината, в която няма утеха, няма истории, няма Бог – има само Същност.

И именно това е най-страшното за бедната душа – срещата с Истината без посредници.

Когато низшият интелект и бедната душа се срещнат в един човек, той се превръща в механизъм, не в живо същество.

Той може да цитира мъдрост, да проповядва духовност, да говори за любов – но не я усеща.

Живее чрез понятия, не чрез преживяване. Създава образ на себе си, но не познава себе си.

Истинската еволюция започва, когато човек се осмели да слезе под думите и вярванията, и да почувства Същността – онова чисто „аз съм“, което не се нуждае от обяснение.

Тогава мистификацията се разпада.

Няма Бог, няма учение, няма път.

Има само съществуване – просто, дълбоко и истинско.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината