Лесно ни е да даваме, но трудно вземаме и приемаме

Лесно ни е да даваме, но трудно вземаме и приемаме.
И това не е добродетел, а рана.

Даваме, защото така се чувстваме значими. Обичани. Потвърдени. Виждани.
Даваме, защото така контролираме – избягваме уязвимостта, избягваме риска някой да ни откаже или да не ни даде това, от което имаме нужда.
Даваме, защото така сме научени – че е по-достойно, по-благородно, по-сигурно.
Но отказваме да приемем. Защото приемането ни съблича. Изважда ни от ролята на силните.
Прави ни нуждаещи се. Малки. Раними. Истински.

А това боли.
Боли онова дете в нас, което е поискало, но не е получило.
Което е плакало, но не е било чуто.
Което се е надявало, но е било предадено.

И затова после решава: „По-добре да давам. Така няма да боли.“

Но така никога не допускаме любовта на другите до себе си.
Стоим в празното. Изчерпани. Жадни. Самотни.
Със сърца, пълни с дарове, но с ръце, които никога не се протягат да получат.

Истинската сила не е в това да даваш безкрайно.
Истинската сила е в това да приемеш – любов, грижа, прошка, помощ…
Да признаеш, че и ти си човек. Че имаш нужда.
Че заслужаваш.

Смелостта не е да бъдеш недосегаем.
Смелостта е да си позволиш да бъдеш обичан.

С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея

#ЛесноЕДаДаваш
#ТрудноЕДаПриемеш
#ЕмоционалноОсъзнаване
#ПриемиЛюбовта
#РанаАНеДобродетел
#ВътрешнотоДете
#СмелостДаПриемеш
#Саморазвитие
#ДуховнаПсихология
#ТантраПътятНаСърцето
#СъзнателенЖивот
#АлександърДанаилов
#Майтрея