|

Лабораторията на Вселената

Това е статия, за хората с развито съзнание и познания по физика и отворени за нова реална възможност, кои сме и защо сме тук. Опростих модела и използвах за пример компютърната сфера и квантовата механика.

Представете си, че сте вселената (това което наричаме Бог)- изборът и енергията и точката от квантовата вероятност, където се срещат, вероятността се материализира (нашата вселена- Бог). Та, вие сте материализирали някаква вероятност в реалност. Тази реалност обаче се развива и осъзнава. Но за да се случи този процес е нужен самият процес на осъзнаване на материята или иначе казано – материализираната вероятност.

Какво можете да направите? Да създадете лаборатория – Земята. Да вземете парченца от тази реалност – душите – и всяко да го сложите в отделна затворена система, компютър (нова микро вселена) – човека и неговия мозък, и да пуснете тези затворени системи в една обща среда, където да работят заедно, но и все пак всеки да е напълно отделен – егото.

И всяка отделна система създава своя отделна и самостоятелна част – нова реалност и нова вероятност, отделена от другите. Така на Земята работят 8 милиарда „компютъра“, всяко съзнание работи по своята материализирана вероятност, създавайки 8 милиарда различни вариации на реалността – 8 милиарда начина, по които Вселената преживява себе си.

Крайната точка на този процес не е просто отделянето, а развиването и осъзнаването на цялото – моментът, в който всяка отделна реалност се връща към Източника. Ние самите сме част от съзнанието и еволюцията на тази реалност (вселена-Бог)– чрез нас Вселената изследва, учи се, разширява се и се събужда за самата себе си.

Тоест, не става въпрос за нас. Става въпрос за еволюция на цялото, от което ние сме част. Душата е една (вселена-Бог) а ние сме само временни нейни проявления. А егото е софтуера, който на принципа на вероятностите работи със самата квантова реалност. И понеже всяка система (човек) е поставена в неповторима и уникална среда от събития, се раждат различни варианти на реалността. 

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината 🙏❤️✨️

Подобни статии

  • | |

    От разголване към полигамия – Студио Майтрея

    От разголване към полигамия

    Разголването на интимната зона – независимо дали чрез облекло, жестове, снимки или поведение – е несъзнателен зов за признание. Това не е просто акт на сексуалност. Това е вик: „Виж ме. Потвърди ме. Кажи ми, че съществувам и че съм значим.“ Зад всяко разголване стои нуждата от валидиране – от това някой отвън да ни каже, че имаме стойност, че сме желани, че сме обичани.

    Разголването като заместител на любовта

    Когато си бил отхвърлен в ранните си години – когато са те накарали да се срамуваш от тялото си, когато са те накарали да вярваш, че любов се заслужава само ако си „достатъчно красив“, „секси“, „пожелаван“ – тогава започваш да търсиш това навън. Започваш да се разголваш – не само физически, но и енергийно – с надеждата, че така ще получиш поне късче любов.

    Но това не е истинско свързване. Това е сделка.
    И сделката звучи така: „Ако ти покажа това, което мисля, че искаш, ще ми дадеш ли онова, което аз искам?“

    Онова, което наистина искаме, обаче – е да бъдем приети. Да бъдем обичани отвъд външното. Да бъдем разпознати.

    Валидирането през чуждите очи

    Проблемът с външната валидирация е, че тя никога не стига. Тя е дупка без дъно. Дори хиляди хора да кажат „Колко си секси“, „Колко си красива“, „Колко те желая“, вътре в теб пак остава празно. Защото дълбоко в себе си не вярваш, че това си ти. Не вярваш, че си обичан – вярваш, че си употребен.

    И затова се разголваш пак. И пак. И пак.

    Когато в основата на сексуалността стои травма, срам и отхвърляне, тя се изкривява. Започваш да търсиш себе си във всеки партньор. Да вярваш, че следващият ще запълни празнината. Че ако още един човек те пожелае – значи си важен. Но никой не може да запълни нещо, което ти сам си зачеркнал.

    Така се ражда емоционалната и сексуална полигамия – безкрайно търсене на себе си в чуждите очи, в чуждите ръце, в чуждите тела.
    Но никой няма да ти даде онази обич, която не си получил като дете.
    Никой не може да те върне към себе си, ако ти сам не си готов да се завърнеш.

    Истината зад показността

    Повечето хора, които често показват тялото си, разкриват всъщност болката си. Сексуалността става параван. Средство да се почувстват значими. Но в дълбочината стои онзи ранен вик: „Обичай ме, въпреки тялото ми. Обичай ме истински.“

    Пътят към същността минава през срама

    Това, което лекува, не е още един сексуален партньор. Не е още един лайк. Не е още една нощ на съблазняване.
    Пътят започва, когато се осмелим да слезем в онази вътрешна тъмнина, където живее детето, което е било засрамено. И да го прегърнем. Да му кажем:
    „Не ти си лош. С теб всичко е наред. Те не знаеха как да те обичат. Но аз мога.“

    Тялото като храм, не като витрина

    В работата ми с тантра масаж често виждам тази болка. Хора, които идват с нужда от докосване, но всъщност копнеят за нещо много по-дълбоко – да бъдат приети. Да могат отново да почувстват тялото си като храм, не като витрина. Когато това се случи – тогава започва истинското завръщане. Не към другия, а към себе си.

    Разголването не е грях.
    Но когато го правим, за да си докажем, че струваме нещо – губим себе си още повече.
    А когато използваме тялото си като средство за любов – винаги ще сме гладни.
    Защото любовта не се заслужава. Тя се помни. И се връща – отвътре.

    С любов и присъствие,
    Александър Данаилов
    Майтрея

    #разголване
    #валидиране
    #травмаисексуалност
    #емоционаленглад
    #психологиянаблизостта
    #полигамияиболка
    #търсененасебеси
    #тялотокатохрам
    #приеманенасебеси
    #тантра
    #тантрамасаж
    #изцеление
    #свързаност
    #срамисексуалност
    #душаитело

  • |

    Искаш промяна? Въртиш се в омагьосан кръг?

    Колко дълго вече се бориш със себе си, вярвайки, че нещо отвън ще промени посоката на живота ти? Че нова връзка, нова работа, нов град или нова цел ще донесат онова усещане за завършеност, което все не идва? И пак, след известно време, всичко се разпада и те връща в същото място – в тишината,…

  • | |

    Реалността- какво представлява болката и защо ни е нужна – Студио Майтрея

    #любов #приемане #свобода #болка #вина #страх #майтрея

  • |

    Сенките в интимността – защо се страхуваме да бъдем близки

    Интимността е една от най-дълбоките човешки жажди. Всички искаме да бъдем видени, разбрани и приети в сърцевината си. Но същевременно именно тук се раждат най-големите ни страхове. В мига, в който близостта започне да се случва, в нас се активират сенките – механизми на защита, които вместо да ни отворят, ни заключват. Защо се случва…

  • |

    Вината – същността на нашето Его

    Цял живот се борим да докажем, че сме правилни, добри, достойни за любов. Защото в самата основа на Егото стои вината. От нея се ражда илюзията. Разумът се опитва да ни спаси от истината, но не защото тя е опасна, а защото в нея ние виждаме не друго, а своята вина. Оттам произлизат страхът и…

  • |

    Истината – трудният път към осъзнаване

    Истината не е утеха. Тя не гали, не обещава и не спасява. Истината руши, за да освободи. Тя не идва като награда, а като криза – като момент, в който всичко познато се разпада и оставаш лице в лице със себе си. Истината не може да се научи. Тя трябва да бъде изживяна. Повечето хора…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *