Кога сме токсични за себе си.Самоагресията в интимните ни отношения.
Кога сме токсични за себе си.
Самоагресията в интимните ни отношения.
Най-опасната токсичност не идва отвън. Тя идва отвътре – когато не се уважаваме, не се чуваме и не се виждаме. И това става особено ясно в интимните ни връзки.
Тогава, когато оставаме с човек, който не ни обича истински, но се убеждаваме, че трябва.
Когато тялото ни иска да се отдръпне, но ние го насилваме да се подчини.
Когато правим секс, без да го искаме, защото „така се прави“, защото „той има нужда“, защото „може да си тръгне, ако откажа“.
Това е самоагресия.
Не онзи вик на тялото, който можеш да чуеш, а онзи шепот, който игнорираш:
– Не го искам.
– Боли ме.
– Страх ме е.
– Изчезвам.
И така ден след ден. Мълчиш пред себе си. Предаваш се на “трябва”, докато твоето “искам” изчезва.
Изграждаш фалшиво тяло от съгласие, докато душата ти вика за помощ.
Ставаме токсични към себе си, когато:
Подменяме желанията си с нуждите на другите.
Наричаме любов нещо, което всъщност е страх от самота.
Извиняваме всяка форма на емоционално или физическо насилие с “той не е лош, просто е объркан”.
Преживяваме секс без желание, без енергия, без живот – и го наричаме „нормално“.
Самоагресията не винаги изглежда като нараняване. Понякога тя е усмивката, когато искаш да плачеш.
Понякога е интимният акт, когато искаш просто да бъдеш прегърнат, без нищо повече.
Понякога е мълчанието, когато трябва да извикаш: „Не искам така!“
Колко дълго можеш да се предаваш, без да загубиш себе си?
Колко пъти можеш да се насилиш, преди да те напусне онази част от теб, която още вярва в любовта?
А любовта… тя никога не е базирана на насилие. Дори когато то идва отвътре.
Има моменти, в които трябва да си простиш, че си се предал.
Да си простиш, че си останал, когато си трябвало да си тръгнеш.
И най-вече – да се върнеш към себе си.
Да се докоснеш отново с нежност.
Да изградиш интимност с душата си.
Да си кажеш:
– Заслужавам истина.
– Заслужавам присъствие.
– Заслужавам любов без страх.
И ако имаш нужда от път, по който да се върнеш към това усещане, моето пространство в Майтрея е отворено за теб. Без очакване. Без изискване. Само с истина. И докосване, което лекува, а не наранява. Тантра е път към себе си, прошка и приемане. Тя е начин, отново да започнем да се виждаме, приемаме, обичаме.
С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
#Самоагресия
#ТоксичнаВръзка
#ИнтимностБезЖелание
#ИзнасилванеНаСебеСи
#ТялоКоетоНеИска
#ВътрешноНасилие
#СексуалнаСаможертва
#ЛюбовБезСтрах
#ЕмоционалноИзцеление
#МасажКойтоЛекува
#Майтрея
#АлександърДанаилов