Когато дадеш това виждане, приемане и любов на хората, какво се получава много често
Когато дадеш това виждане, приемане и любов на хората, какво се получава много често
Когато дадеш на някого онова, което той никога не е получавал – пълно виждане, дълбоко приемане и чиста, тиха любов – много често не се случва онова, което очакваме. Не идва благодарност. Не идва лекота. Вместо това се задейства нещо дълбоко в сянката на човешката психика – страхът.
Този човек, без да го осъзнава, усеща, че нещо в него се разклаща. Всичките му досегашни защити, маски, роли и стратегии започват да губят смисъл. И в тази нова, непозната светлина, където не трябва да бъде „достатъчно добър“, за да бъде обичан, той се изправя пред най-дълбоката си рана – че никога не е бил истински приет. Че никой не е останал, когато той е бил просто… себе си.
Точно тук възниква парадоксът. Вместо да се освободи, той често започва да се вкопчва. Появява се желание да притежава това, което му даваш. Защото не знае дали някога отново ще го получи. Започва да проектира върху теб всичко онова, което му е липсвало: спасител, любовник, майка, баща, опора. И заедно с проекцията идват очакванията: че ще бъдеш винаги до него, че ще го разбираш, че ще го лекуваш, че ще запълниш неговата бездна.
Любовта, която си дал, вече не се възприема като дар. Тя започва да се третира като обещание. И ако не го изпълниш – ще дойдат обвиненията, разочарованията, отдръпването.
Но истинската любов не обещава. Тя просто е. Тя не търси нищо в замяна, не иска да бъде приета, нито разбрана. Тя вижда – и остава. Не за да бъде употребена, а за да бъде присъствие. Без да спасява, без да притежава.
Ако човек е готов, ще се огледа в това присъствие и ще започне да сваля своите вериги. Но ако не е – ще се бори, ще очаква, ще иска, ще обича с условие.
И тогава идва въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе:
Мога ли да обичам така – без да искам да бъда разбран, без да искам да бъда спасител?
Мога ли да бъда до някого в болката му, без да се изгубя в неговите сенки?
Мога ли да дам себе си – без да позволя да бъда източен?
Понякога най-светлото, което можеш да направиш за някого, е да останеш истинен в любовта си – дори и той да я отхвърли, не разбере или използва. Защото твоята любов не е тук, за да бъде взета. Тя е тук, за да бъде свидетелство.
Свидетелство, че все още има светлина.
И че човек може да бъде видян и обичан… точно такъв, какъвто е.
С цялата ми любов и разбиране,
Александър Данаилов
Майтрея
#травма
#емоционалноизцеление
#безусловналюбов
#вкопчване
#съзнателнивръзки
#личниграници
#духовенпът
#психология
#вътрешнодете
#силабездоминиране
#любовбезочаквания
#маитрея