Как се отразява на един човек насилие върху него в ранна детска възраст?

Как се отразява на един човек насилие върху него в ранна детска възраст?

Насилието в ранна детска възраст не просто оставя следа. То променя самата архитектура на човешката психика, на тялото, на начина, по който човек усеща света и себе си в него.

Когато едно дете е малтретирано – било то физически, емоционално, сексуално или чрез пренебрегване – то преживява не просто болка, а срив в базовото усещане за сигурност. Светът, който би трябвало да е защитен, става враждебен. Родителят, който би трябвало да е източник на любов, става източник на страх. Това объркване не е само емоционално – то се кодира в нервната система, в лимбичната памет, в дълбокото подсъзнание.

Ето какво обикновено се случва:

1. Нервната система остава в режим на „оцеляване“

Тялото на детето се научава да живее в постоянен стрес. Надбъбречните жлези произвеждат кортизол и адреналин, а парасимпатиковата нервна система – тази, която отговаря за спокойствието – остава неразвита. В зряла възраст това води до тревожност, панически атаки, депресия или пълна емоционална затвореност.

2. Изкривено усещане за себе си

Много често, детето приема насилието като свидетелство, че не заслужава любов. То си казва: „С мен има нещо нередно.“ Това създава токсично ядро от вина и срам. И това ядро после води до автоагресия, ниско самочувствие, трудност в интимността, трудност да се поставят граници.

3. Изкривена способност за свързване с другите

Човек, който е преживял насилие като дете, често не знае как изглежда здравата връзка. Или се страхува да се довери, или търси несъзнателно същия тип агресор, защото това му е „познатото“. Затова такива хора често попадат в повтарящи се токсични връзки или остават дълбоко самотни.

4. Дисоциация и разцепване на личността

Много деца оцеляват чрез психически механизъм, наречен дисоциация – когато се „отделят“ от тялото си или от преживяването. Това може да се задълбочи в зряла възраст до усещане за празнота, загуба на идентичност, дори деперсонализация или различни форми на разстройство на идентичността.

5. Телесна памет и болест

Тялото пази спомена. Възможно е възрастният човек да усеща болка, натиск, напрежение или сексуална дисфункция, без да помни защо. Може да има автоимунни заболявания, проблеми с щитовидната жлеза, синдром на раздразненото дебело черво, фибромиалгия – все прояви на травма, която не е излекувана.

Но това не е присъда. Човек може да премине през целия този мрак и да излезе от другата страна. Пътят обаче е дълбок. Не минава през логика, а през тяло, сълзи, гняв, прошка, обич към детето в себе си, и най-вече – през пространство, където тази болка най-накрая е приета, видяна и обгърната с разбиране.

И затова работя – за да създам такова пространство.
Ако усещаш, че в теб живее рана от миналото, знай, че си видян. Че не си сам.
И че има начин да се върнеш към себе си – не онзи, която оцелява… а онзи, който е тук, за да живее.

С любов и състрадание,
Александър Данаилов
Майтрея

#ДетскаТравма #ПсихичноЗдраве #Подкрепа #НеСиСам #Майтрея #АлександърДанаилов #Варна