Как да изключим нашия разум от съзнанието – изживяване на реалността

Разумът е инструментът, с който тълкуваме, обясняваме и подреждаме света. Той е необходим за ориентация и оцеляване, но същевременно е и решетката, която поставяме върху реалността. Всичко, което възприемаме, минава през филтъра на мисли, вярвания, спомени и страхове. Така ние не виждаме живота такъв, какъвто е, а неговата умствена версия.

Да „изключиш“ разума не означава да го унищожиш. Това е невъзможно и ненужно. Истинският път е да го поставиш на мястото му – като инструмент, а не като господар. Когато искаш да изживееш реалността директно, без мисловни конструкции, трябва да преминеш в състояние на наблюдение. Там няма анализ, няма въпроси, няма съждения. Има само усещане.

Практиките, които водят до това, са прости, но изискват отдаденост:

Дишане и тяло – съсредоточаване върху ритъма на дъха и върху телесните усещания. Тялото винаги е в настоящето, докато умът блуждае.

Съзерцание – фиксиране върху едно явление (пламък, дърво, звук), без да се мисли за него, а само да се преживява.

Тишина – позволяване на мислите да идват и да си тръгват, без да ги следваш. Колкото повече спреш да ги храниш, толкова по-тихи стават.

Присъствие в сетивата – да чуеш звуците без да ги назоваваш, да усетиш мириса без да го сравняваш, да видиш цветовете без да ги определяш.

Лично за мен решаващият момент дойде, когато още като тийнейджър изживях нещо, което промени всичко. Видях отстрани цялата вселена и се докоснах до вечността и безкрая. Това не може да бъде обхванато от нашия ограничен разум, в свят, където всичко е крайно и преходно. В този миг центърът на възприятие и самоопределяне се прехвърли в истинската ми същност. Разумът остана като осъзнато следване, но вече не беше водещ.

Именно тогава разбрах разликата между реалността и илюзията на разума. Реалността е необятна, безкрайна, вечна – тя не може да бъде поставена в рамки. Илюзията е опитът на ума да я обясни, подреди, раздели. Да бъдеш осъзнат и духовен означава точно това: да изживяваш реалността, без да я слагаш в рамката на разума.

Затова и статиите, които пиша, не са плод на разсъждение или интелектуални конструкции. Те не идват от мисленето, а от самото изживяване на реалността. Това е знание, което не е научено, а преживяно. Единственият му недостатък е, че в момента, в който го изразя с думи, то вече се ограничава от рамката на понятията. Но зад думите винаги стои онова, което е отвъд тях – живото преживяване.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината