Какво реално търсят повечето хора, които казват, че търсят помощ

Повечето хора, които казват, че търсят помощ, всъщност не търсят истинска промяна. Те търсят валидация и спасение отвън. Искат някой да ги спаси от истината, която не могат или не искат да приемат. Не съществува такъв изход!!!

Те идват с надеждата, че някой ще им даде готов отговор, ще ги „извади“ от болката, без да им се налага да минат през нея. Но това не е изцеление – това е бягство. Човек не иска да види, че източникът на страданието му не е в света, а в начина, по който го възприема. Търси потвърждение, че не е виновен, че съдбата, другите или самият живот са му причинили това. И когато чуе нещо различно от тази валидация, се затваря.

Истинската помощ не гали егото, а го оголва. Тя не идва да те спаси, а да ти покаже, че ти сам си този, който трябва да избере да се събуди. И колкото по-дълбоко човек отказва да поеме отговорност, толкова повече страданието му се задълбочава. Защото животът не наказва – той просто повтаря уроците, докато бъдат научени.

Помощта, която търсим, винаги ни среща със самите нас. Затова тя не идва под формата на спасител, а на огледало. В него можем да видим всичко, от което сме бягали – страха, вината, самозаблудата. И само ако имаме смелостта да не отвърнем поглед, започва истинското изцеление.

Истинската помощ не идва, за да ти покаже как да избягаш от болката, а за да ти помогне да влезеш в нея съзнателно. Защото в нея живее отговорът. Болката е закодирано знание – тя е гласът на онова в теб, което крещи да бъде видяно и прието. Когато се опитваш да я избегнеш, отричаш себе си. А когато влезеш в нея с присъствие, тя се превръща в светлина.

Проблемът е, че повечето хора не искат помощ – искат комфорт. Искат потвърждение, че могат да продължат по стария начин, без да променят нищо. Че са правилни и заслужават любов, но без те да са в състояние да си я дадат. Но истинската помощ е разрушителна за егото. Тя не идва да ти даде нова версия на стария ти живот, а да разруши всичко, което не е автентично. Тя изисква да умре старата идентичност, за да се роди истинската ти същност.

И това е моментът, в който мнозина се отказват. Защото спасението е лесно – просто го чакаш. Но не съществува такова. Истината е трудна – тя изисква да се срещнеш с всеки свой страх, с всяка своя лъжа, с всеки спомен, който си изтласкал. Но само така се ражда свободата.

В моята работа няма спасение, а пробуждане. Не давам утеха, а истина. Не обещавам, че ще бъде лесно, но знам, че след срещата със собствената ти истина, животът никога повече няма да бъде същият. Защото тогава започваш да живееш не като жертва, а като създател.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината