Истината зад илюзията: Защо сме тук

Наясно съм, че това е концепция, която ще разбие на пух и прах, представите които са ви дали, рамките, които са ви поставили. Няма лесен път!

Истината зад илюзията: Защо сме тук

Този път нека си поговорим за реалността, матрицата, любовта и онова, което стои зад всички въпроси, които някога си си задавал.

Представи си едно безкрайно поле. Нищо не е още осъзнато, нищо не е конкретно, нищо не е оформено. Само потенциал – безкраен хоризонт от възможности, които още не са приети, осмислени и преживени. И точно от това поле, от този хаос, се раждаме ние.

В момента на зачеването, когато едно тяло започне своето съществуване, се взима частица от това поле. Парченце неосъзнатост, което се въплъщава, материализира се чрез нас. Това е душата. Но не тази по книгите и религиите – а дълбоката ни същност, онова, което носим, за да си спомним кои сме.

Когато се родим, сме табула раза – празна дъска. Няма истина. Няма любов. Няма осъзнатост. Няма морал. Няма вяра. Само тишина. И това е най-чистото, най-свещеното състояние – полето от възможности. Именно в него започва нашият път.

Стъпка по стъпка започваме да даваме форма на тази тишина. Да ѝ вдъхваме съзнание. По пътя нагоре душата започва да осъзнава, да преживява, да помни. И когато достигне своя предел, тя се слива с висшия разум – онова, което наричаме Бог.

Но Бог не е старец с брада. Бог не е извън нас. Бог е купността от всички съзнания, достигнали тази точка. Бог е Вселената, събудена в самата себе си. И всеки от нас е нейна клетка. Жива, разумна, носеща своята уникална памет.

Реално ние сме отражение на самата Вселена. Каквото е тя – такова сме и ние. Както тя се изгражда от живи, осъзнати същности, така и нас ни изграждат клетки. Но те не са просто биология. Всяка клетка носи енергия, памет и съзнание. Именно те ни правят реални – възможни. Не тялото, не ума, а тези живи частици, които помнят всичко. Те пазят спомена за всяка болка, всяка истина, всяко преживяване. И именно чрез тях Вселената преживява себе си – чрез теб.

Но има и още нещо. Много хора, недостигайки тази вътрешна пълнота – не намирайки своята душевна реалност, не осъзнавайки любовта в себе си – умират, без да са се родили истински. И тогава, след смъртта на тялото, това, което остава от тях, не може да продължи. Тяхната духовна енергия – нереализирана, неоформена, непреминала през опита и осъзнаването – просто се връща обратно към първоизточника. Към хаоса. Към безформеното. Защото няма какво да се задържи. Няма същество. Няма душа в пълния ѝ смисъл. И това е истинската смърт – когато няма какво да продължи.

Точно затова сме тук. За да преживеем този път от пълна неосъзнатост до чиста светлина. За да открием онова, което не може да бъде научено отвън. Любовта.

Любовта не е чувство. Не е емоция. Не е онова, което наричат „влюбване“. Не е свързана с друг човек. Любовта не се показва. Не се дава. Не се получава. Любовта е състояние. Състояние на душата, в което всичко е такова, каквото е. Прието. Видяно. Разбрано.

А това, което наричаме „влюбване“, всъщност е болка – опит да вземем нещо отвън, което липсва в нас. И докато търсим това в другите, ние не виждаме себе си. Не чуваме себе си.

Истинската ни цел тук е само една: да се върнем към себе си. Да открием любовта в себе си. А пътят до нея минава през болката. Чрез страданието. Чрез всички онези рани, които животът ни нанася – не за да ни съсипе, а за да ни пробуди.

Родителите ни не могат да ни дадат любовта, която ние самите не сме открили в себе си. Не защото не искат, а защото не могат. Те самите са счупени. И именно чрез това счупване ние получаваме своя шанс. Своя път.

Този свят е училище. Не за оцеляване, а за осъзнаване. Не за борба, а за приемане. Болката, травмите, загубите – всичко това е механизъм, чрез който животът ни връща обратно към себе си.

И ако се вслушаш в тялото си – ще чуеш. Всяка твоя клетка носи мъдрост. Памет. Истина. Тишина. Слушай. Слушай онова, което боли най-силно. Защото точно там е вратата. Истинската.

Ние сме не просто части от Вселената. Ние сме самата Вселена – осъзнаваща себе си, търсеща себе си, лекуваща себе си. Във всяка твоя болка, тя говори. Във всяка твоя сълза, тя те води. Във всяка твоя любов – тя се пробужда.

Пътят продължава.

С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея

#духовност #съзнание #осъзнаване #бягство #отговорност #тялоидуша #духовностбезилюзии #тантра #менталназаблуда #личенпът #реалност #майтрея