Жената и тантра масажът – завръщане към светлината
Тази статия е част от моята поредица за любовта, егото и пътя на осъзнаването.
Жената е извор на светлина. Но в съвременния свят тя често живее откъсната от тази вътрешна истина. Претоварена от роли – майка, съпруга, дъщеря, професионалист – тя започва да забравя коя е отвъд всички тези образи. Болките от миналото, разочарованията в любовта, неизказаните емоции и потиснатите желания се натрупват като сенки в тялото ѝ. Раменете се стягат, дъхът се свива, очите губят блясък.
Тантра масажът е път обратно към тази изгубена светлина. Това не е обикновен масаж, а свещен ритуал на завръщане. Докосването е бавно, почтително, пълно с присъствие. Всяка клетка на тялото се събужда и започва да говори. Жената започва да усеща къде е блокирала, къде е заключила болката си, къде е престанала да вярва, че заслужава да бъде щастлива.
И тук настъпва чудото – вместо да бъде обект на осъждане или натиск, тялото е прието с любов. В това приемане се разтваря и най-дълбоката защита. Сълзи започват да текат без причина, смях се ражда от нищото, топлина залива местата, които дълго са били замръзнали. Жената усеща, че вече не е отделена от себе си.
И пак предупреждавам – това не е път за хора, който не са готови, да се изправят срещу и преживеят блокажите си. В началото е трудно.
В моята практика съм виждал как жена, която идва скована и пълна със страх, си тръгва с усмивка и сияние в очите. Как жена, която е забравила какво е да чувства, започва отново да усеща собствената си нежност и сила. Как една затворена врата вътре в нея се отваря и тя си спомня – че е достойна за любов, че е жива, че е цяло същество.
Тантра масажът не е магия, но носи магията на завръщането. Това е пътуване навътре, което премахва пластовете на срам, вина и страх, и връща жената към първичната чистота на съществуването ѝ. Тя излиза от масажа не като „нова“, а като себе си – истинската, светлата, пълната.
Завръщането към светлината не е абстракция. То е възможно тук и сега, когато жената позволи на тялото си отново да бъде храм, а на душата – да си спомни, че винаги е била светлина.
С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
Избери светлината 
