Да кажеш „не“, без да се чувстваш виновен

Да кажеш „не“, без да се чувстваш виновен

Да кажеш „не“ може да изглежда като нещо дребно. Две букви. Един дъх. Но колко хора ги задържат в себе си цял живот?

Колко пъти си се съгласявал, въпреки че вътрешно си викал „не искам!“?
Колко пъти си се усмихвал, когато всичко в теб се е свивало от гняв, от болка, от изтощение?
Колко пъти си се жертвал, защото „така трябва“, „иначе ще се обиди“, „не искам да го разочаровам“, „не искам да изглеждам егоист“…

Истината е, че хората, които най-много дават, най-често не умеят да отказват. И затова животът ги поглъща. Другите свикват да ги използват – дори и без лош умисъл. Просто защото така е по-лесно.

Но има една граница. Тя се нарича лична истина. И когато я прекрачиш твърде много пъти – губиш себе си.

„Не“ не е агресия. „Не“ е самоуважение.

„Не“ не е нож.
„Не“ не означава, че си лош човек, егоист или безчувствен.
„Не“ е грижа за теб. За твоето време. За твоето тяло. За твоята душа.

Когато не казваш „не“ навън, ти казваш „не“ навътре.
Когато се съгласяваш против себе си, ти учиш света, че твоето „да“ не значи нищо.
Че твоята болка е по-маловажна от чуждото удобство.

Как да започнеш?

С едно осъзнаване:

Ти не си длъжен да отговаряш на чуждите очаквания. Не си тук, за да бъдеш удобен, добър и приеман от всички. Ти си тук, за да бъдеш верен на себе си.

После – упражнявай се. Малки откази. Без обяснения, без оправдания. Просто:
„Благодаря, няма да мога.“
„Не, това не е за мен.“
„Сега имам нужда от друго.“

Ще се почувстваш виновен. Ще се свиеш. Ще ти се иска да върнеш думите си обратно.
Но това чувство не е истина. Това е травмата, която говори през теб.
И колкото повече стоиш в нея, без да бягаш – толкова по-малка ще става.

Да си добър не значи да си жертва.

Има една лъжа, която много от нас са научили още като деца – че ако си добър, трябва да се жертваш.
Но това не е доброта. Това е автоагресия.

Истински добрият човек уважава и себе си. Грижи се за себе си. И точно защото се обича – може да обича и другите истински, без обида, без вина, без напрежение.

Ако това е урокът, в който си в момента – спри. Чуй се. Запитай се:

Искам ли това наистина?

Какво ще загубя, ако откажа?

Какво ще загубя, ако продължа да се съгласявам против себе си?

Ако отговорите са болезнени – не си сам. Много хора са там.
Но има изход. И той започва с тази дума:
Не.

Ако усещаш, че в теб се разпада границата между теб и света, че не можеш да дишаш, че се раздаваш и все не стига – ще те посрещна. Ще намерим този „не“, който не те разрушава, а те изгражда.

С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея

#ДаКажешНе
#ГранициБезВина
#ИзбериСебеСи
#НеЕГрижа
#ЖивотБезЖертва
#Самоуважение
#СилаДаОткажеш
#ИстинатаВНе
#ТиСиВажно
#Майтрея