Да видиш. Да приемеш. Да обичаш.

Да видиш. Да приемеш. Да обичаш.

Успях да стигна в себе си до това състояние, в което обичам и приемам всеки – такъв, какъвто е. Не защото е добър, не защото ме разбира или защото съвпада с моя път. А просто защото е. Това, което наричаме любов, всъщност не е нищо повече от едно чисто, необусловено виждане. Истинско. Без опити да променяш или да спасяваш. Просто да присъстваш в тишината на сърцето си и да кажеш: „Да. Виждам те. Такъв, какъвто си.“

Трудно е, много трудно, когато все още има неизчистени травми в нас. Егото се бори. То иска контрол, сигурност, вина, логика. То не разбира безусловното. За него приемането е капитулация. А любовта – опасност. Но този път – на виждането, на смирението, на приемането – учи и мен. Всеки ден. С всяка среща. С всяка болка. И с всяко отпускане в нея.

Разбрах нещо от опита си до тук. Едно осъзнаване, което стои в сърцевината на всяка човешка драма, на всяка болка, на всяка търсена любов:
Човек трябва да се приеме. Да си прости. Да се види. Да се обикне.
Не теоретично. Не на повърхността. А дълбоко, в онази вътрешна камера, където сме истински сами със себе си.

И това е най-трудното нещо за егото. Защото то живее от отхвърлянето – на другите, на себе си, на реалността. Когато започнем да се виждаме, без да се осъждаме… когато започнем да се обичаме, без да поставяме условия – тогава започва истинското изцеление. Не с техники. Не с концепции. А с чистото присъствие и истината на собственото ни съществуване.

И тогава всичко се променя. Не защото светът става друг, а защото очите ти вече го виждат през обич.

С любов и разбиране,
Александър Данаилов
Майтрея

#любовтаезаприемане
#осъзнаване
#пътяткъмсебе
#духовенрастеж
#егоипрошка
#вижданебезусловие
#вътрешнолечение
#емоционалноизцеление
#самоприемане
#АлександърДанаилов
#Майтрея