Вътрешният конфликт – същността зове, контролът забранява

Един от най-дълбоките вътрешни конфликти на човека е сблъсъкът между автентичната му същност и гласа на контрола. Същността винаги жадува свобода, разгръщане, любов и пълнота на живота. Контролът от своя страна е роден от страховете, навиците и социалните условности. Той държи юздите и казва „Не“ – дори когато в сърцето всичко крещи „Да“.

Това напрежение не е слабост, а естествено поле на сблъсък между двете сили. Същността иска да живее, контролът иска да оцелява. Но животът и оцеляването не са едно и също. Оцеляването е минимално съществуване, докато животът е огън, който не може да бъде заключен.

Примерите, в които всички сме били

В любовта

Една жена е в дългогодишна връзка, но усеща, че близостта и нежността са изчезнали. Същността ѝ копнее за топлина, за живо докосване. Контролът веднага нашепва: „Не рискувай. Не руши познатото. Приеми това, което имаш.“ Тя избира контрола, остава, но цената е вътрешна тъга и постепенно угасване на светлината в очите ѝ.

В таланта и призванието

Мъж цял живот мечтае да рисува. Когато хване четката, душата му оживява. Но контролът веднага го сваля: „С това няма да изкарваш пари. Това е детинско. Трябва да си сериозен.“ Платното остава празно, а човекът се връща в работата, която го изсушава. Тук контролът отново печели, но загубата е същността, която постепенно замлъква.

В срещите със силно привличане

Всеки е имал миг, в който среща човек, който докосва нещо дълбоко. Сърцето трепти, усещането е ясно. Но контролът излиза на сцената: „Не се впускай. Ще изглеждаш слаб. Ще бъдеш наранен.“ Човекът се усмихва студено, отдръпва се и се затваря, макар отвътре да гори.

Това са моментите, в които същността вика, но контролът побеждава. А когато контролът печели твърде често, човек губи живеенето и остава само с едно „функциониране“.

Защо контролираме?

Контролът не е враг – той е създаден от страховете и миналия опит, за да ни пази от болка. Той казва: „Остани в познатото, за да не страдаш.“ Но цената е, че познатото се превръща в клетка. Контролът може да осигури оцеляване, но не и истински живот.

Какво означава да послушаш същността?

Да последваш същността си не означава да отречеш разума или да влезеш в хаос. Това означава да чуеш ясно гласа ѝ и да му дадеш приоритет. Страхът няма да изчезне – но той се стопява, когато се довериш и направиш крачката.

Ако жената в примера избере същността си, тя може да промени живота си – да потърси истинска близост, да създаде пространство за любов, вместо да умира бавно в удобството на „сигурното“.

Ако мъжът вземе четката, той може и да не стане известен художник, но ще бъде жив, пълен със смисъл и радост.

Ако човекът последва привличането си, може и да има болка, но ще има и истина, а истината е по-ценна от всяка илюзия за безопасност.

Как да различим гласа на същността и гласа на контрола?

Има прост начин.

Гласът на контрола винаги говори с „не“, с условности, с „трябва“ и „недей“. Той се храни от страх.

Гласът на същността винаги носи усещане за разширение, за живост, за топлина. Той е тих, но категоричен.

Когато си пред избор и усетиш стягане в гърдите, това е контролът. Когато усетиш лекота и трептене, това е същността.

Истинският избор

Вътрешният конфликт няма да се разреши на нивото на ума. Той се стопява само в момента, в който направиш избор – избор да се довериш на същността повече, отколкото на контрола.

Да живееш е риск. Но да не живееш е сигурна загуба.

Ако дадеш власт на контрола, ще бъдеш „сигурен“, но празен. Ако се довериш на същността си, ще влезеш в непознатото, но ще усетиш истинския смисъл на живота.

И въпросът винаги е един и същ:

Готов ли си да се довериш на същността си повече, отколкото на страха си?

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината