Вкопчени сме в партьор, който ни наранява, но нямаме сила да си тръгнем.

Вкопчени сме в партьор, който ни наранява, но нямаме сила да си тръгнем. Как да се справим с това?

Нямаме сила да си тръгнем не защото любовта ни държи, а защото травмата ни е вкопчена в него.

Оставаме с човека, който ни наранява, защото в него нещо ни е познато. В него живее сянката на родителя, който не ни е обичал достатъчно, не ни е видял, не ни е приел. И ако този път успеем да го накараме да ни обича… значи сме спасили детето в себе си.

Но не се получава. Защото този човек не е родителят. И защото любовта, която търсим отвън, първо трябва да дадем на себе си.

Трудно е да си тръгнеш, защото в този човек не е просто настоящето – в него е и цялото ни минало. Всички незараснали рани, всички думи, които не сме получили. И не го напускаме, защото мислим, че така изоставяме и себе си.

Но не е така.

Напускаме не него, а раната, в която живеем. Избираме да не чакаме повече някой да ни спаси, а да започнем сами да се грижим за себе си. Да видим колко болка носим. Колко сме излъгани, че любовта е нещо, за което трябва да се борим, да търпим, да заслужим.

Истинската любов не те наранява. Не те кара да се чувстваш малък. Не те натиска и не те разрушава.

Ако боли – не е любов. Боли, защото е огледало. За нещо старо, което още не сме излекували.

Как се справяш?

Като спреш да се лъжеш. Като си признаеш истината. Като седнеш пред болката и ѝ кажеш: „Добре, вече мога да те понеса.“

Като започнеш да се връщаш към себе си – стъпка по стъпка. С цялата нежност, с която си мечтал някой да те обича.

И когато започнеш да даваш тази любов на себе си, вече няма да имаш нужда да я просиш от друг.

Ще можеш да си тръгнеш. Не от него. А от онази част от теб, която вярва, че не заслужава повече.

Разбираш, че можеш да си тръгнеш не защото си станал безчувствен, а защото най-сетне си се почувствал.

И точно тук започва истинският процес – не на бягство, а на завръщане. Завръщане към себе си, към тялото си, към раните, които носят глас, но никой не ги е чул. Към болката, която не търси решение, а разбиране.

Тук е моментът, в който аз мога да бъда до теб.

В Студио Майтрея съм създал пространство, където няма осъждане, няма маски, няма нужда да си силен, за да бъдеш приет. Идваш такъв, какъвто си – с болката, с колебанията, със страха да си тръгнеш и с надеждата, че някъде има друга възможност за теб.

Тук ще се върнем заедно към онези забравени места в теб, които чакат да бъдат чути, приети и прегърнати. Ще минем през тялото, през усещанията, през блокажите – и ще стигнем до твоята истина. Тази, в която вече не се отказваш от себе си, за да бъдеш с някого.

Ако си готов за това пътуване навътре, аз те очаквам.

С любов и подкрепа,
Александър Данаилов
Майтрея

#майтрея #александърданаилов #тантра #блокажи #приемане #осъзнаване #масаж #емоционалноизцеление #пробуждане
#токсичнавръзка #вкопчване