Вината – енергията, която ни държи в стария свят – Студио Майтрея

Вината не е чувство. Тя е инструмент. Инструмент на старата реалност, в която душата се е забравила и е започнала да живее като сянка на себе си.

Ние не се раждаме виновни. Вината се учи. Посява се тихо – с едно „не те ли е срам“, с едно „погледни какво направи“, с едно „заради теб страдам“. И после започваме да я поливаме сами – с мисли, с обвинения към себе си, с търсене на наказание. Вината се превръща в начин на живот.

Колко хора са загубили себе си в опита да изкупят вина, която дори не е тяхна? Колко майки продължават да живеят в болка, защото вярват, че не са дали „достатъчно“? Колко мъже се самонаказват с неуспех, защото някой някога им е казал, че не струват? И колко души не си позволяват да бъдат щастливи, защото вътре някъде вярват, че не го заслужават?

Вината е затвор. Но не този с решетки, а онзи, който не се вижда. Онзи, в който си казваш: „Ще се откажа от себе си, за да не страда другият.“ А после и двамата страдате.

Вината не е любов. Не е съвест. Не е знак за доброта. Тя е енергийна програма – много стара, вкоренена в колективното неосъзнавано. Програма, която ни държи в цикъла на болката, в ролите на жертва, спасител и палач.

И тук идва ключовото: вината е избор. Несъзнателен, но избор.

Всеки път, когато решим да не си позволим радост, заради чуждо страдание – избираме вината. Всеки път, когато откажем на себе си светлина, за да угодим на тъмнината на друг – избираме вината. Всеки път, когато вървим срещу душата си, защото някой ни е казал, че не сме „добри“ – пак избираме вината.

А истината? Истината е, че никой не идва тук, за да страда за другите. Истината е, че никой не е виновен за нищо. Истината е, че сме тук, за да си спомним. И когато си спомним себе си, вината изчезва като дим – защото душата не знае какво е вина. Знае само истина и избор.

Пусни вината. Не защото някой ти го казва. А защото вече нямаш нужда от нея. Защото си избрал нов свят, в който няма жертви и няма обвинения – има само осъзнати същества, които творят реалността си с любов, а не със страх.

Не си тук, за да се наказваш. Тук си, за да светиш.

И точно тук започва пътят навън – не с теория, не с книги, а с преживяване. Вината не се разбира с ума – тя се трансформира с тяло, енергия и присъствие. През допира. През дъха. През осъзнатото докосване, което връща душата в тялото.

В сесиите, които правя, вината често излиза още в първите минути – усещам я в начина, по който човек стои, в напрежението по гръдния кош, в начина, по който не си позволява да приеме удоволствието. Вината има текстура, температура, честота – тя е като блок в енергийното тяло, който държи човека в режим на самосаботаж.

Тантра масажът, такъв какъвто го практикувам, не е просто техника. Той е свещен ритуал на разпознаване. Докосване не на кожата, а на онази дълбока истина вътре в теб, която ти шепне: „Ти не си виновен. Ти си любов.“

Когато човек се отпусне в това пространство, в което няма осъждане, няма роля, няма очакване – вината се разпада. Понякога се разплаква. Понякога излиза през треперене, гняв, болка. Но си тръгва. И на мястото ѝ остава една тиха вътрешна свобода. Пространство. Дъх.

В този процес не аз те лекувам. Аз съм само огледалото, което ти показва себе си – без филтри, без вина, без страх. Истински.

Ако чувстваш, че носиш вина, която не е твоя. Ако си уморен от това да плащаш със себе си. Ако си готов да върнеш енергията си обратно в сърцето си – тогава е време. Време да се върнеш у дома в себе си.

Аз съм тук.
Това е моят път. Да ти го покажа.

С любов и разбиране
Александър Данаилов
Майтрея

#вина
#осъзнаване
#тантра
#духовност
#майтрея