Техника за приемане на себе си, чрез валидиране на вината и срама на детето в нас.

Техника за приемане на себе си, чрез валидиране на вината и срама на детето в нас.

Ето една дълбока техника, за работа със срам и вина – двата най-потискащи емоционални модела, които носим в себе си още от детството. Целта ѝ не е просто да „освободи“ тези усещания, а да ги валидира – да ги приеме, разбере и преобрази, чрез състрадание и осъзнаване.

Техника: Приемане на себе си чрез валидиране на вината и срама във вътрешното дете

1. Подготовка на пространството
Седни или легни на тихо място, където няма да бъдеш прекъснат. Постави ръка на сърцето си и се свържи с дъха си. Вдишай бавно и дълбоко. Усети тялото си.
Кажи си:
„Сега се отварям да се срещна с онази част от мен, която е била наранена, обвинена или отхвърлена.“

2. Среща с вътрешното дете
Представи си себе си като дете. Виж го ясно – на каква възраст е? Как изглежда? Как се чувства в момента?
Седни до него. Не го поучавай. Само го гледай с мекота и го попитай:
„За какво се чувстваш виновно?“
„От какво те е срам?“

И замълчи. Позволи му да говори, дори и без думи. Почувствай. Ако дойдат сълзи, не ги спирай.

3. Валидиране на усещанията
Кажи му:
„Разбирам защо се чувстваш така. Нормално е. Ти си преживяло нещо тежко и си си мислело, че вината е в теб. Но не е. Не ти си виновно. Не ти трябва да се срамуваш. Това, което си преживяло, е било твърде много за теб. А ти си само дете.“

Повтори на глас или наум, докато усетиш, че започва да вярва. Може да мине време. Бъди търпелив. Дръж ръката си на сърцето.

4. Осъзнаване на истината
Кажи му:
„Аз съм тук. Аз те виждам. Аз те обичам. Вече не си самó. Вината и срамът не са твои – те са били проекция на чужда болка. Вярвам ти.“

И попитай го:
„Какво би искало да направим сега?“
Позволи му да избере – да те прегърне, да поплаче, да се гушка, да мълчи.

5. Завръщане в себе си
Когато почувстваш, че процесът е завършен за този момент, върни се към дъха си. Усети отново тялото.
Кажи си:
„Приемам себе си с всичко, което съм бил и съм. Готов съм да заживея от мястото на истина, а не на вина и срам.“

6. Повтаряемост и любов
Тази практика не е еднократна. Всеки път, когато се усетиш нападнат от вътрешения си критик, от автоматично чувство за вина или срам, спри. И се върни към детето. То не иска да бъде поправено – иска да бъде прието.

Тази техника е проста, но дълбока. Работи, когато си честен с чувствата, когато не бягаш и не ги насилваш да изчезнат.
Срамът и вината се разтварят само пред присъствието на любов. И само когато някой остане до теб, дори когато мислиш, че не го заслужаваш.

Ти можеш да си този „някой“.

С обич,
Александър Данаилов
Майтрея

#ПриеманеНаСебеСи
#ВътрешнотоДете
#ТехникаЗаЛечение
#ВинаИСрам
#ЕмоционалноИзцеление
#ЛюбовКъмСебеСи
#ДушевнаТерапия
#ДетскаТравма
#ВътрешнаРабота
#АлександърДанаилов
#Майтрея