Няма добро и зло
Ние живеем в свят на противоположности, в свят, който умът е разделил на категории – добро и зло, правилно и грешно, светло и тъмно. Това разделение е самата матрица на човешкия ум. Без него той не би могъл да съществува, защото самото му естество е да сравнява, да преценява, да съди.
Човешкият разум живее в триизмерен свят не заради физическите измерения, а заради илюзията, в която е затворен – илюзията за време, за добро и зло. Именно това възприятие създава разделението, чрез което се преживява линейността на живота и отделеността от Източника. В тази илюзия разумът съществува, но и чрез нея се откъсва от реалността на духа – от онова безвременно, неделимо състояние на Единство, което просто е.
Вселената не познава добро и зло. За нея съществува само опит и посока на осъзнаване. Всяко действие, всяка мисъл, всяка ситуация са част от едно по-голямо движение – движение на съзнанието към реалността.
Когато казваме „това е добро“, ние просто означаваме, че то е в хармония с нашето сегашно ниво на осъзнаване и вярвания – модел. Когато казваме „това е зло“, то само не съвпада с нашите представи, страхове и граници. Но от гледна точка на душата, и двете са едно и също – опитът, който ни връща към цялостта.
Добро и зло са две страни на една и съща монета – еволюцията. Едното не може да съществува без другото, защото именно чрез контраста съзнанието се разпознава. Няма светлина без мрак, няма истина без болка, няма осъзнаване без заблуда.
Всеки, който е наречен „зъл“, е просто част от този спектакъл на учене. Той носи уроци, които никой друг не би могъл да ни даде. Ако не беше тъмнината, никога нямаше да потърсим светлината.
Истината е, че реалността не познава морал. Познава само вибрация. Ниската вибрация не е „лоша“, тя е просто по-гъста форма на същата енергия. А високата вибрация не е „добра“, тя е по-прозрачна, по-близо до своя източник.
Нищо не е грешно. Нищо не е неправилно. Всичко е такова, каквото е нужно да бъде – в този момент, на това ниво на осъзнаване, в този етап от пътя на духа, който се учи да преживява материята. Всяко действие, всяка емоция и всяка привидна „грешка“ са просто израз на възможното, на онова, което може да бъде в настоящия миг, по пътя на осъзнаването на духа в плът.
Когато спрем да делим света на правилно и грешно, се освобождаваме от илюзията на вина и присъда. И тогава започваме да виждаме живота такъв, какъвто е – една безкрайна школа на съзнанието, в която всяко събитие, независимо колко болезнено или неразбираемо, е част от същата любов, която ни води. А любовта е виждане и приемане на реалността.
Добро и зло са просто думи, измислени от ума, за да преживява своята собствена драма. Душата – съзнанието, не играе на тази игра. Тя знае, че всичко е едно. Тя е изражение на реалността. В нея няма емоции и чувства.
С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
Избери светлината 
