Когато майката „поглъща“ сина – защо много мъже не могат да станат мъже

Пиша тази статия, с много любов и състрадание. Не за да обвиня, а за да ви дам възможност, да си дадете сметка и да се погрижите за своята болка. Да поемете своята отговорност като хора, да прегърнете своето страдание и да прекъснете порочния кръг. 🙏❤️
Ако тази статия, породи болка или гняв във вас, аз съм тук, с протегната ръка и разбиране, за да ви помогна, по този толкова труден път! ❤️🙏❤️

Когато майката „поглъща“ сина – защо много мъже не могат да станат мъже

Много съвременни жени се оплакват, че „мъжете не са мъже“, че са в женска енергия – нерешителни, пасивни, безгръбначни. Но рядко някой си задава въпроса: как се създава един такъв мъж? Още по-малко – кой участва активно в този процес?

Да погледнем без илюзии. Истински, дълбоко.

1. Началото на изместването: когато жената се откаже от себе си

Много жени, особено в поколенията след прехода, са пораснали в семейства без здрава мъжка фигура – или с отсъстващ баща (буквално или емоционално), или с агресивен, студен или пасивен мъж, който не е могъл да бъде партньор, защитник или стълб.

Тези жени, след години преглъщана болка, недолюбеност, самота, често стигат до дълбоко вътрешно убеждение:
„Не мога да разчитам на никой мъж. Всичко зависи от мен.“

Когато такава жена роди син, тя несъзнателно го прави не просто дете, а център на своя свят. Проектира върху него неосъществената си нужда от сигурност, обич и признание. Поставя върху него тежестта на всички разочарования и надеждата, че „поне той няма да я нарани“. Това изглежда като майчина обич, но всъщност е обвързване. То не дава свобода – поглъща.

2. Какво се случва в психиката на момчето

Синът расте с усещането, че трябва да се грижи за емоционалното състояние на майка си. Той не просто я обича – чувства се отговорен. Няма право да я разочарова, няма право да се отдръпне. Всяко отделяне от нея (естествен и здрав процес за едно момче) се преживява като вина, дори предателство.

Така се оформя класически едипов комплекс – но не като мит, а като жива психодинамика. Момчето остава във вътрешна връзка с майка си, често несъзнателна, но силна. И когато порасне, се оказва, че не може да изгради здрава интимна връзка с жена, защото подсъзнателно вече е във връзка – с майка си.

3. Как изглежда това във възрастния мъж

– Чувства вина, когато отстоява себе си.
– Не умее да се справя с агресията – или я потиска, или избухва.
– Трудно поема отговорност – очаква някой друг да му казва какво да прави.
– Избягва конфликти – страх го е, че ще бъде „лошият“.
– Нуждае се от одобрение – и често попада в ролята на „доброто момче“.
– Трудно изгражда авторитет – или е прекалено мек, или насила „мачо“.

Това е мъж, чиято мъжка същност е кастрирана в самия корен – не от омраза, а от любовта, която го е задушила. Майчината.

4. А жените какво правят после?

Същите жени, които са отгледали синовете си в прекомерна обвързаност, по-късно казват за мъжете:
„Те са слаби.“
„Не поемат инициатива.“
„Само искат, но не дават.“

И когато липсва бащината фигура в едно семейство, жената поставя сина си в ролята на мъжа до нея.

Но няма как да очакваш от един мъж да те носи на ръце, ако години наред си го държала вързан за полата си. Да поискаш той да бъде воин, когато си го учила, че всяко негово отделяне е заплаха. Когато не си му позволила да се провали, да падне, да се бие и да побеждава. Защото си искала да бъде „добро момче“.

5. Има ли изход?

Има – но той започва с осъзнаването. И отговорността.

– Жените трябва да се излекуват от собствените си травми, преди да правят от синовете си свои заместници.
– Мъжете трябва да осъзнаят, че за да станат мъже, трябва да се разделят с майките си вътрешно – не със злоба, а със сила и яснота.
– Терапията може да помогне, но само ако има воля за отделяне.
– Истинската мъжественост не е демонстрация на сила, а способност да понесеш отговорност, да носиш решения, да бъдеш стълб, без да се страхуваш, че ще бъдеш отхвърлен.

Не, мъжете не са загубили мъжествеността си. Те просто са израснали в емоционален капан, създаден от поколение след поколение наранили се души. Сега е време да скъсаме този модел. Да върнем честта на мъжа и мекотата на жената – и да ги оставим да бъдат такива, каквито са създадени да бъдат.

Мъжът не трябва да бъде дете на своята майка, а баща на своето бъдеще.
И това започва със смелостта да се отделиш, за да се родиш отново.

С цялата ми любов и състрадание,
Александър Данаилов
Майтрея

#КогатоМайкатаПоглъщаСина
#МъжкаСъщност
#СемейниМодели
#ПсихологияНаВръзките
#ОсъзнаванеИСвобода #майтрея #александърданаилов #тантра #блокажи #приемане #осъзнаване #емоционалноизцеление #пробуждане #болка