Какво означава да поемеш отговорност за своя живот?

Поемането на отговорност за собствения живот е едно от най-трудните, но и най-освобождаващите неща, които човек може да направи. То не е просто декларация, че „ще се справя сам“, нито означава да си безпогрешен или да контролираш всичко. Истинската отговорност започва там, където престанеш да сочиш навън – към родителите, партньора, обществото, съдбата или „лошия късмет“ – и видиш, че единственият, който избира посоката, си ти.

Да поемеш отговорност означава да признаеш, че всяко твое решение, действие или бездействие създава последствия. Означава да приемеш, че животът ти днес е резултат не от случайности, а от собствените ти избори – съзнателни или несъзнателни. Това е моментът, в който спираш да бъдеш жертва и започваш да бъдеш творец.

Една от най-големите илюзии, която ни държи в ролята на жертва, са очакванията. Очакванията, че някой трябва да забележи как се чувстваш, да се съобрази с твоите желания, да разбере емоциите ти, без ти сам да ги поемеш и изразиш ясно. Когато чакаш другият да валидира твоето вътрешно състояние, ти всъщност му предаваш собствената си сила и ставаш зависим от неговата реакция. Истинската отговорност е да знаеш, че твоите чувства са твои и никой не е длъжен да ги отгатва, признава, обгрижва или да се съобразява с тях. Те са си твоя отговорност.

Примери има навсякъде около нас. Колко често казваме: „Партньорът ми не ме разбира“, „Родителите ми не ми дадоха любов“, „Шефът ми не оценява труда ми“. Всяка от тези мисли е отказ от отговорност. Защото истината е, че ако не получаваш това, което искаш, или не си там, където искаш да бъдеш – това е следствие от твоите избори. Избрал си да мълчиш, вместо да кажеш какво искаш. Избрал си да останеш, вместо да си тръгнеш. Избрал си да се подчиниш, вместо да защитиш границите си.

Отговорността носи и тежест, и сила. Тежест, защото вече няма кого да обвиняваш за болката, провалите и липсите. Сила, защото разбираш, че държиш ключа към промяната – във всеки миг можеш да избереш ново отношение, нова посока, ново „да“ или „не“.

Поемането на отговорност не е еднократен акт, а постоянен процес на осъзнаване. Всеки път, когато обвиняваме, оправдаваме се или чакаме някой друг да ни спаси, ние бягаме от него. Всеки път, когато признаем пред себе си: „Това е мой избор, моя реалност, моя истина“, ние правим крачка към свободата.

Представи си два различни сценария. В първия – мъж, който години наред обвинява жена си, че е студена и не го обича достатъчно. Във втория – същият мъж, който спира да чака нейното внимание и започва да се грижи за себе си, да изразява нуждите си и да взема решенията, които му дават радост. Разликата е огромна – в първия случай той е жертва, във втория вече е свободен.

Истинската отговорност означава и зрялост – да можеш да приемеш, че ще грешиш, че понякога ще боли, че понякога ще се чувстваш изгубен. Но дори и тогава, ти си този, който носи пътя си и избира дали да падне в жертвата или да се изправи в осъзнатостта.

Да поемеш отговорност за своя живот е най-голямото доказателство за любов към себе си. Защото именно тогава преставаш да живееш чужди сценарии и започваш да пишеш своя собствена история.

А ако имаш проблеми и не можеш да се справиш, признай си го, потърси помощ. Никой не е длъжен, а и не може да те спаси. Нито е длъжен да те носи на ръце, защото ти страдаш. Това е само и единствено твой избор и отговорност!

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината