Истината за нас и нашия път
Когато сме заченати на този свят, нашето его – разум – реалност е празна. Ние не знаем абсолютно нищо. Първото, с което се сблъскваме, е светът и емоциите на нашата майка. Това е цялата ни вселена. През деветте месеца в утробата ние вече преживяваме страх, несигурност, напрежение и чувства, които не са наши, а нейни – но за нас те са първата истина. Така още преди раждането си ние ставаме емоционално натоварени.
Много хора, нежелани от своите майки, които са се чудили дали да задържат детето, се раждат с дълбокото убеждение, че нямат място в този свят. Дори болката и страхът на майката заради нас ни предават само едно – вярата, че сме виновни. Там, в утробата, се ражда първата ни вина.
След това идва възпитанието. Но на какво реално ни учи то? Че ние сме неспособни, че сме неправилни – и затова трябва да бъдем научени „какви да сме“, за да бъдем „правилни“. Там се ражда моделът, че трябва да оправдаваме чуждите очаквания, за да имаме място, да бъдем приети. Вината се засилва и започваме да погребваме дълбоко себе си, само и само да бъдем одобрени. Постепенно ние вече се мразим. Защото никой никого не може да валидира.
Веднъж влезли в тези вярвания, ние започваме цял живот да се борим за удобрение и валидация. Когато търсим партньор, ние търсим човек, за когото да сме „правилни“. Когато търсим любов, ние търсим всъщност удобрение, валидация – живеейки със скрита омраза към себе си, че не сме достатъчно добри. И всички избори – трудности, неуспехи, самосаботаж са, за да си докажем вината и за да се накажем за нея, но и път, урок за самите нас.
Разумът – егото, за да ни предпази от непоносимата реалност, започва да изгражда вярвания, че се обичаме, че сме прекрасни и правилни. Започва да отстоява тази илюзия, дори с цената на чуждия живот, ако се налага. Това е механизмът на матрицата, няма изключения за нито един човек. И именно този механизъм е нашият път към осъзнаването и реалното приемане.
Лично аз никога не съм срещал човек, който наистина да се е приел и да се обича. Само илюзията на хората, че това е така. И точно хората, с най-твърда вяра в това, са най-далече от това. За да стигне реално до това, човек трябва да е отработил всяка травма, всяка болка и всяка случка в живота си. Почти всеки, който чете тези редове, ще изпадне в отрицание и ще се бори да докаже обратното, защото тази истина не е за всеки. Малцина могат да я понесат.
Но има и една истина, която не може да се заобиколи: само един човек на този свят може да те валидира – самият ти. Всички други са огледала, но ключът към собствената стойност е само в твоите ръце.
И точно тук започва пътят на истинското изцеление. Да се върнеш към онова дете в себе си, което е било наранено, отхвърлено и обвинено, и да му дадеш любовта, която никога не е получило, защото никой освен теб, не може да му я даде. Това е процес, който не се случва с мисли, а с преживяване. В работата ми – чрез тантра, ТЕС и Пренареждане на матрицата – водя човека към среща с онези затворени пластове на душата, където стоят вината, срамът и болката. Там, където егото мълчи и започва истината. Защото само когато се докоснеш до онова, което си потиснал, можеш да се приемеш напълно и да започнеш да се обичаш истински.
С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
Избери светлината 
️
