Егото – дете, което иска внимание

Тази статия е част от моята поредица за любовта, егото и пътя на осъзнаването.

Егото често се демонизира. Казват ни: „Трябва да го унищожиш. Да го победиш. Да го надмогнеш.“ Но истината е, че егото не е враг. То е като малко дете, останало само в тъмна стая – уплашено, гладно за любов и внимание. Когато не му обръщаме съзнателно внимание, то започва да крещи. И този вик се проявява като ревност, контрол, завист, нужда да доказваме стойността си.

Егото е онази част от нас, която е замръзнала в моменти на болка и отхвърляне. То е съставено от стари рани – когато не сме били видени, обичани или приети. И понеже не знае друг начин да получи любов, то започва да се бори за внимание чрез драми, конфликти и самосаботаж.

Когато воюваме с егото си, ние всъщност задълбочаваме разделението вътре в себе си. Това е все едно да накажеш дете, защото плаче. Ще млъкне ли? Може би за миг. Но болката му ще остане и ще се върне с още по-голяма сила.

Пътят не е борба, а състрадание. Егото се успокоява, когато го прегърнем. Когато вместо да му казваме „Млъкни!“, му кажем: „Виждам те. Разбирам те. Сега вече не си сам.“ В този миг започва истинското изцеление.

Не е нужно да унищожаваме егото – то е част от нас. Нужно е да го превърнем от господар в дете, което е под нашата грижа. Когато започнем да го слушаме с търпение и нежност, неговите крясъци се превръщат в шепот. А зад шепота остава тишината на душата.

И именно там – в тази тишина – се открива истинската ни сила.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината