Безсмъртното тяло и илюзията на времето

Истината, която човечеството все още не е готово да приеме, е че човешкото тяло е безсмъртно. То не е създадено, за да умира, а за да бъде проводник на съзнанието – израз на душата в материята. Тялото се поддържа живо не от биохимията, а от енергийния поток – от свободното движение на жизнената сила през всяка клетка.

Душата никога не се страхува и не страда. Тя е вечно неподвижният център на всичко, което съществува. Но когато в съзнанието възникне травма, се ражда изкривяване – илюзията на отделеността. Това е моментът, в който егото започва да създава своите фикции: време, добро и зло, минало и бъдеще. Егото започва да измерва, да сравнява, да търси и да се страхува. Именно тази илюзия за време състарява тялото.

Стареенето не е биологичен процес, а следствие от енергийно напрежение, натрупано от непреработени емоции и потиснати чувства. Всяка травма блокира движението на енергията в определена зона на тялото. Потокът се спира, клетките се лишават от жизненост и започват да се разрушават. Това, което наричаме болест, е всъщност застинала енергия – спомен от момент, в който не сме приели реалността такава, каквато е. Единствено разумът – егото и неговата илюзия, са реалността, която ни състарява.

Когато човек изчисти тези блокажи и се освободи от илюзията за време, започва да живее в настоящето – в реалността, в която енергията просто тече. В това състояние няма стареене, защото няма движение на времето. Тялото живее в непрекъснато обновление. То вибрира в хармония с душата и се поддържа от нейната безкрайна сила.

Безсмъртието не е чудо, нито цел. То е естественото състояние на същество, което е освободено от травмите си и е престанало да се отъждествява с егото. Когато се върнем в това осъзнаване, започваме да живеем в състояние на вечност, не в символичен, а в реален смисъл. Времето престава да съществува, а заедно с него – и старостта.

Нищо не е грешно или неправилно. Всичко е нужно, за да се събудим за тази истина – че материята не умира, а само отразява съзнанието, което я обитава.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов

Майтрея

Избери светлината